Големите търговски вериги, обединени в Сдружение за модерна търговия (СМТ), разкритикуваха проекта за постановлениие на кабинета, с които задължава търговските вериги да обособят места (щандове, регали, хладилни витрини и др.) за български храни, които да заемат минимум половината площ за всяка групи храни. Тези храни трябва да се купуват директно от производителите в съответната област на всеки магазин, или до 200 км. от областния център, а продукцията им не може да бъде продавана на промоционални цени, освен с изричното им писмено съгласие.
Според Сдружението проектът погазва основните принципи на пазарната икономика. Предложените промени биха довели до изключително вредни последици за всички участници на пазара на хранителни стоки – българските потребители, търговците на дребно и самите български производители, се казва в позиция на организацията.
Изтъква се, че предвидените мерки забраняват утвърдените бизнес модели на търговските вериги, които предлагат на милиони българи качествени храни на ниски цени, благодарение на оптимизация на процесите и безкомпромисен контрол на качеството.
Веригите предупреждават, че в резултат на това постановление може да се очакват повишаване на цените, ограничаване на избора и дефицит на много стоки и достигане до пазара на храни с ниско качество.
Според тях, въпреки, че целта на проекта е да подкрепи българските производители, всъщност за много от тях ще има негативни резултати. Най-тежко ще пострадат производителите на разстояние над 200 км. от София, където е концентрирана значителна част от потреблението на храни в България. Освен това добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на търговските вериги. “Притискането” на тези производители чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги.
Важно е да се има предвид, че предложените промени противоречат и на законодателството на ЕС в редица области като нарушаване на свободата на движение на стоки, ограничаване на конкуренцията и нерегламентирана държавна помощ и ще доведат до наказателни процедури срещу България, се заявава в становището.
Търговските вериги споделят целта на планираните мерки да се помогне на българските производители, но тя не се постига с настоящия проект, категорични са те, тъй като той прави българските производители по-неконкурентоспособни.
Освен това, убедени са от сдружението, проектът защитава основно интересите на сивия сектор в страната, който в условията на извънредно положение не успява да намери пазар за несертифицираната си продукция и се опитва да влезе в търговските вериги през „задната врата“.
Организацията апелира към Министерския съвет да не приема постановлението, тъй като то ще противоречи на основната цел на държавата – да обезпечава населението със свежи и качествени храни на ниски цени, а предлаганите мерки водят до точно обратното.
От СМТ прилагат и редица икономически мотиви за становището си, сред които:
- Ограничаването на промоциите директно вдига цените храните. Около 1/3 от оборота на хранителните вериги е с промоционални стоки. Това означава, че разходите на домакинствата за храни ще се вдигнат значително в без това тежък за всички български потребители момент.
- Обособяването на блокове за български стоки на различни по рода си продукти/продуктови групи, които са поне 50% от площта на продаваните продукти, при отчитане на оборудване, информационни/указателни табели и отстояния, води автоматично до допълнителна загуба на 20-30% площ за търговците, което представлява квази данък за дейността.
- Разстоянието от 200 км. е определено от локацията на търговския обект, при положение, че логистичният модел на работа на търговските вериги стъпва на доставки до централен склад, от който на свой ред се доставя до филиалната мрежа с цел оптимизиране на логистичните разходи и единен контрол на количество и качество на доставките, което също оптимизира разходите. Предложената регулация постига точно обратното – увеличени логистични разходи.
- Има риск от невъзможност за покриване на количествата на ниво производители. По-слабата конкуренция рискува да ограничи избора на потребителите и по правило, при равни други условия, да вдигне цените на храните. Твърде е вероятно липсата на стимули за конкуренция между производителите да доведе до влошаване на качеството на предлаганите стоки
- Нуждата от допълнителна инвестиция за извънредно оборудване ще рефлектира върху крайната цена към клиента и ще направи стоките с български произход неконкурентни.
- Българските производители, които все още не работят с големите търговски вериги трябва също да направят големи инвестиции. Необходимото качество на храните по европейски стандарт не може да се постигне в рамките на няколко дни, дори и месеци, от тези български производители, които и досега не са могли да го направят.
- Липсва ясна дефиниция за „продукт, произведен в България”. Не става ясно как ще се прилага изискването, когато в храната са вложени суровини с различен произход, включително когато определени суровини традиционно не се произвеждат в България. Същевременно, не се държи сметка, че много традиционни български продукти под български марки се произвеждат в България, но с небългарски суровини, а много продукти под чуждестранни марки се произвеждат в България с български суровини.
- Структурата на българското производството не е равномерна на територията на страната, което означава, че освен до различно ценообразуване, това ще доведе и до неравнопоставеност на условията за различни производители в различни региони, заради разликата във възможностите им за производство. Няма субсидиране, което да може да ги уеднакви, тъй като наличието или развитието на потенциална работна сила, климатични особености и природа са фактори, които не се влияят от никакви регулации. С предложените регулации освен това част от магазините ще останат празни, или полупразни поради обективна невъзможност да бъдат заредени по изискванията на проекта.
- Добрите български продукти и техните конкурентоспособни производители отдавна са широко представени и успешно се продават на рафтовете на модерните търговски вериги. Нещо повече, получили са и получават експортни възможности в много европейски държави. “Притискането” на техните продукти чрез административна мярка в полза на други не е справедливо спрямо техните досегашни вложения в иновации и производствени мощности на основата на прогнозни количества за продажба в хранителните вериги.
- Проектът е дискриминационен към търговските вериги спрямо останалите участници в логистичната верига на снабдяване на населението с хранителни продукти.
- Въпреки че изискването за дела на продуктите с български произход е отправено към търговците, изпълнението на регулацията на практика е в ръцете на потребителите и производителите. В същото време, противно на логиката в организацията на веригата на доставка на храни, отговорността и санкциите съгласно проекта са вменени само на търговците, което представлява дискриминация.
- Прилагането на тази регулация ще увеличи цените на предлаганите стоки в търговските вериги, а оттам и разходите на потребителите. А по-високите цени на българските храни ще намалят потреблението им.
