Европейската комисия очаква свиване на българската икономика със 7,1% през тази година, а през средващата – ръст от 5,3%. Това е посочено в лятната прогноза на Съюза.
В доклада от май беше посочен спад на българския БВП от 7,2% през т. г. и растеж от 6% догодина.
Икономиката на ЕС през 2020 г. ще преживее дълбока рецесия поради пандемията на коронавирус, въпреки бързия и всеобхватен политически отговор както на равнище ЕС, така и на национално ниво, се посочва в прогнозата.
Тъй като премахването на мерките за блокиране протича с по-бавно темпо, отколкото се предполага в пролетната прогноза, въздействието върху икономическата активност през 2020 г. ще бъде по-значително, отколкото се очакваше.
Сега ЕК предвижда икономиката на еврозоната да се свие с 8,7% през 2020 г. и да нарасне с 6,1% през 2021 г. Икономиката на ЕС ще се свие с 8,3% през т.г. и ще се увеличи с 5,8% през следващата.
Предишните очаквания бяха за 7,7% намаление в еврозоната и 7,4% – за ЕС. Растежът през 2021 г. също ще бъде малко по-слаб, отколкото се предвиждаше през пролетта.
„Икономическото въздействие от блокирането е по-тежко, отколкото първоначално очаквахме. Продължаваме да се движим в бурните води и да се сблъскваме с много рискове, включително друга голяма вълна от инфекции. Тази прогноза е мощна илюстрация за това защо се нуждаем от споразумение за нашия амбициозен пакет за възстановяване NextGenerationEU, за да помогнем на икономиката. Трябва да продължим да защитаваме работниците и компаниите и да координираме политиките си отблизо на равнище ЕС, за да гарантираме, че ще излезем по-силни и единни“, казва Валдис Домбровскис, заместник председател на ЕК.
Шокът за ЕС е симетричен, тъй като пандемията е засегнала всички държави-членки. Но както спадът в производството през 2020 г., така и силата на отскока през 2021 г. ще се различават значително. Разликите в мащаба на въздействието на пандемията и силата на възстановяванията в държавите-членки сега се очаква да бъдат все още по-изразени от очакваното в пролетната прогноза.
Променена е и общата перспектива за инфлацията. Докато цените на петрола и храните са се повишили повече от очакваното, ефектът от тях се очаква да бъде балансиран от по-слабите икономически перспективи и ефекта от намаляване на ДДС и други мерки, предприети в някои държави-членки.
Инфлацията в еврозоната, измерена от Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), сега се прогнозира да е 0,3% през 2020 г. и 1,1% през 2021 г. За ЕС очакваната инфлация е 0,6% през 2020 г. и 1,3% през 2021 г.
ЕК смята, че инфлацията в нашата страна ще е около 1% през тази и 1,1% през следващата година.
Прогнозата предполага, че ограничителните мерки ще продължат да се облекчават и няма да има „втора вълна“ от инфекции.
Съществуват значителни рискове пазарът на труда да претърпи по-дългосрочни белези от очакваното и затрудненията с ликвидността могат да се превърнат в проблеми с платежоспособността за много компании.
Неспазването на споразумение за бъдещите търговски отношения между Обединеното кралство и ЕС също може да доведе до по-нисък растеж, особено за Обединеното кралство.
