България няма да може да се превърне в газоразпределителен хъб. Това мнение изрази пред БНР Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.
Той обясни, че нашата страна е малък потребител на природен газ с количества от 3 млрд. куб. м годишно. В същото време сме сериозен транзитьор на този ресурс.
Той разказа, че през Трансбалканския газопровод се пренася руски газ, но Москва смята да спре кранчето от 1 януари 2020 година и да доставя директно в Турция.
Димитров припомни, че Русия има договор за транзит, който изтича през 2030 г. Тя трябва да плаща за капацитета, който е резервирала в този газопровод. Тревогите на нашето правителство са, че може да се окаже, че този газопровод е безполезен. Вариант е България да се включи в новата схема за пренос на газ към ЕС, която минава през Черно море и Турция, оттам руснаците искат да прекарат газа през България, Сърбия и да го изведат до Централна Европа.
Според експерта счетоводните сметки за „Балкански поток“ са правени при условие за пълно натоварване, но е малко вероятно те да се изпълнят.
„Европейската комисия едва ли ще се съгласи 90% от капацитета на този тръбопровод да бъде зает от руски газ“, подчерта още Димитров.
Според него страната ни в краткосрочна и в средносрочна перспектива няма как да стане газоразпределителен център. За съществуването на газовия хъб трябва да има разнообразни източници на газ, развит ликвиден пазар и множество пазарни играчи.
България има един източник на газ – Русия, само един пазарен играч, няма опит в този бизнес, няма кадри, смята още Пламен Димитров.
По-късно, в рамките на кръглата маса по темата за диверсификацията на газовите доставки в България, организирана от Европейския институт за политика и фондация „Конрад Аденауер“, Димитров коментира, че за проруското енергийно лоби проектът „Южен поток“ се е превърнал в нещо като Санстефанска България за националистите – една несбъдната мечта, но и ориентир за бъдещи действия. В този смисъл е нормално те да защитават и другите руски енергийни проекти като т.нар. Балкански поток, изтъква той.
По думите му, възможностите за замяна на руския газ с по-евтин втечнен природен газ от Гърция засега са силно ограничени. Въпреки това е реалистично да се очаква, че от средата на 2021 г. в България да започне да постъпва по 1 млрд. куб. м годишно газ от Азербайджан.
Тогава за период от около година и половина „Булгаргаз“ може да се окаже със сериозен излишък на газ и това да го принуди да прекрати напълно вноса от терминалите за ВПГ в съседните страни. Пълният отказ от дългосрочен договор за доставки от „Газпром“ обаче също носи рискове, защото след време пазарната конюнктура може да се обърне и руският газ отново да стане по-евтин от втечнения, коментира Димитров, цитиран от Клуб Z.
