Над половината българи – 54 %, смятат, че трябва да се проведе референдум за влизането на България в еврозоната. Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е нужен за подобно ключово историческо решение.
Това сочат данните от изследването на „Тренд“, поръчано от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП). То е сред 1008 лица над 18-годишна възраст, проведено през втората седмица на ноември 2019 година.
Другата ключова констатация е, че 50 процента от анкетираните са против приемане на еврото, едва 19 на сто са „за“.
Очаквано най-силна-а подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите с 64%, коментират от „Тренд“. Учащите се отличават и с най-голям процент отговори не знам и не мога да преценя – 61%. Специално се обръща внимание на ситуацията с партийното разпределение на вижданията. Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от избирателите на БСП (спрямо 8% за)
Иначе, желаещите да се организира референдум са равномерно разпределени във всички подоходни групи. По-висок интерес се наблюдава в градовете областни центрове, където всеки трима от пет подкрепят провеждането на референдум.
Само 18% от българите на възраст от 18-29 г. са против такъв референдум.
Ключовата тема за голяма част от българските граждани по въпроса за еврозоната, тяхното материално оцеляване и битово добруване в контекста на несигурно стопанско бъдеще и съвсем пресните примери за огромни сътресения в южната ни съседка – Гърция, гласи анализът на данните на „Тренд“. Констатира се, че въпреки демонстрираната важност на казусите около смяната на българския лев с еврото, публичен дебат по темата не се допуска и не се случва. Експертните икономически дискусии са отбягвани или провеждани в затворена среда на предварително получено и уточнено съгласие.
По отношение приемане на еврото скептицизмът идва от посока – основно свързана с поскъпване на живота и стопанска несигурност. Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Такъв отговор са дали 35% от противниците на еврото у нас. Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни.
Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска несигурност и опасения за намаляване на благоденствието, процентите надминават 50.
Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на спомена за валутна нестабилност от времето на хиперинфлацията през 1997 г. и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата криза през 2009 г., особено в съседна Гърция.
От друга страна, най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от искащите смяна на лева с евро. Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни напра-ви пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред.
Припомняме, резултатите от това изследване идват на фона на уверенията от страна на правителството, че в края на април очакваме да бъдем поканени в ERM II – механизъм, стоящ на вратата на Еврозоната. Обикновено този преходен период е около две години, но се появиха информации, че България може да престои в него и по-дълго време.
