Един актуален социален проблем за 1966 година са се заели да разрешат членовете при софийския клон на Дружеството на икономистите в България. Става въпрос за поскъпването на жилищното строителство у нас – формулиране на причините за това и намиране на изход, пише в един от първите си броеве в-к „Икономически живот“.
Изтъква се, че правилното разрешаване на този проблем значително ще помогне да се подобри жизненото равнище на трудещите се, които са се заели с изграждане на собствено жилище.
Анализът обхваща от една страна държавното, а от друга кооперативно-груповото и индивидуалното строителство. Един от изводите е, че тези поскъпвания не са съобразени с повишаването на производителността на труда и намаляването на себестойността в предприятията на строителната промишленост, както и с жизненото равнище на потребителите на жилища.
Поставя се и проблемът, дали трябва повишаването на заплатите на работниците в строителството да става за сметка на покупателите на жилищата, или за сметка на систематическото повишаване на производителността на труда в самите строителни организации.
Докладчиците предлагат за намаляване цените на жилищното строителство да се премахнат разликите в цените на материалите за държавно и частно жилищно строителство, като се предвиди еднакъв минимален данък върху оборота. Така държавата ще се лиши от определени приходи, но ще се постигне справедливо социално решение на ценовия проблем с жилищата. Посочват се и възможности за намаляване цените на инертните материали с 20-25 процента.
Предлагат се и „мероприятия от кредитен характер, като намаляване процента на лихвата на заемоползувателите, увеличаване размера на заемите, удължаване срока на тяхното погасяване и пр.“
Днес, 53 години след тази дискусия, ние нямаме представа кои от предложенията са били взети под внимание от „отговорните кадри“ в държавата и постигнато ли е намаляване на жилищното строителство, на което предстои сериозен бум в следващите години.
