Напоследък, покрай Covid-19, изплуваха редица нашенски болести, от които не можем да се излекуваме век и повече. Не става въпрос за анатомични заболявания, а за обществени.
- Купувайте българското?
Лозунгът и апелът не са нови. През първата половина на ХХ в. те са действали явно и реално, а през втората половина на ХХ в. – по социалистически неизбежно. Естествената му гарнитура е силно изразената протекционистична държавна политика. В резултат българската промишленост се е съхранявала архаична, а всичко вносно европейско е било обвито в ореол.
Това, което новите политически носители на горния лозунг не изказват гласно (но си го мислят натрапчиво) е продължението: Не купувайте гръцки, македонски, турски, румънски, сръбски и др. под. стоки. Остава да се направи малка крачка към: Не купувайте европейски стоки. Някоя от следващите инициативи ще трябва да бъде призив за въвеждане на вносни мита.
Колко е лесно! Нашите политици, които ние избираме с голям патос, винаги се проявяват като майстори при намирането на лесни решения на трудни проблеми. Лесни решения, които никога не решават проблемите. В съответствие с кибернетичния принцип трудните проблеми изискват трудни решения. Лесните решения, които много бързо се набиват на очи, са изкопани от мухлясалия архив, отдавна изхвърлени от употреба, зомби инструменти, които не престават да се преоткриват от находчивите ни политици.
Политиците ни апелират силно загрижени към населението да купуват български стоки, а не се питат защо населението не купува българска продукция? Навсякъде в съседните страни цените са по-високи, отколкото у нас. Как и защо гръцки производители са съгласни да продават стоките си у нас на половината от цената, която могат да получат в Гърция, а нашите производители се затрудняват? Най-сладката работа за производителя е да има осигурен пазар – тогава можеш да произвеждаш всякакви боклуци, по магазините вечно ще има опашки, няма да имаш производствени проблеми. Това беше социализъмът! Избягахме от него, но социалистическият манталитет продължава да ни тормози.
Наскоро министърката на туризма апелира към българските граждани да ползват услугите на българските туристически предприятия. Но не отрони и дума защо българските граждани се насочват към курорти в съседни страни. Общите разходи за почивка в Гърция или Турция не са по-малки, отколкото у нас и въпреки това все повече българи променят туристическата си дестинация. Това, което министърката беше редно да направи, бе да отправи апел към местния туристически бранш: Направете така, че да върнете българските туристи по българските курорти. Но не го направи!
Истинският лозунг и призив трябва да бъде: Купувайте хубавото! Ако купуваме некачествени стоки, магазините ще бъдат вечно пълни с некачествени стоки, ако подкрепяме клошарите, улиците ще бъдат вечно пълни с клошари, ако храним уличните псета, улиците ни ще бъдат пълни с помияри, ако избираме некадърни политици, вечно ще бъдем некадърно управлявани!
Българският производител трябва да се бори, за да спечели потребителя независимо от неговата националност.
2. Аман от държава, аман за държава!
Тези дни правителството, сякаш изневиделица, предложи да се формира Държавна петролна компания, която да бъде „още един играч на пазара на горива“. Покрай всякакви обяснения прозират няколко неизказани истини: Първо, Комисията за защита на конкуренцията не си върши работата. „Комисията е независим специализиран държавен орган, който е оправомощен да прилага Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Закона за концесиите (ЗК). КЗК установява нарушения на свободната конкуренция съгласно разпоредбите на ЗЗК и / или на чл. 101 и чл. 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, извършва секторни анализи и застъпничество за конкуренцията“ (тук). Комисията е създадена да върши определена работа, тя не е в състояние да си върши добре работата, правителството създава държавно предприятие със замисъл да контролира (а не да регулира!) пазара; Второ, в средите на висшите управляващи има хора, които си търсят добре платена синекурна работа; Трето, управляващата партийна върхушка има нужда от допълнително спонсориране, а такава една богата държавна компания е прекрасен инструмент за отклоняване на средства.
Пътят към ада е застлан с рози. След като е формулиран правителствен вариант на решение ще се намерят всякакви „майстори“, които ще съумеят да я облекат в красива фразеология. Нека да си припомним, че апологетите на социалистическата икономика отричаха конкуренцията, защото тя разпилява национални ресурси. Държавното планиране беше призвано да ни поведе към красиви бъднини, но катастрофирахме скоропостижно.
Какъв може да е резултатът? Държавната Българска банка за развитие е образец – непрекъснато принудително текучество на управленския състав, разминаване между думи и дела. Държавна петролна компания вероятно ще се формира, ще се развие яка борба за всякакви съпътстващи длъжности, след някоя и друга година ще се установи, че тя не си изпълнява функциите, ще стартира процес на приватизация и отново ще се разиграват колосални пари под масата.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не си върши работата, защото нещо около нея не е както трябва. Първо, ангажираните в нея кадри са неподходящи, некомпетентни и/или корумпирани; второ, действат нерегламентирани спирачки, които торпилират дейността й.
При всички случаи предложеният социалистически вариант не е и не може да бъде решение на проблема.
3. Демократически централизъм!
Рече и отсече. „Тук се слуша мойта воля, аз съм капитан“. Това е позицията на нашия премиер, не дословно представена, а смислово предадена. Поводът е величината на ДДС за ресторанти, хотели и (незнайно как промъкнало се) книги.
Българският демократически централизъм действа от край време по следния начин: Всички имат възможност (гласно или под сурдинка) да дискутират определен проблем. Така продължава до обявяването на Решението на върховния главнокомандващ. За него дори не е нужно да е в течение на т.нар. дискусия. Той знае и обявява решението (си!). Оттам нататък всички по йерархията се подчиняват и венцеславят Решението.
Българската данъчна система плаче за реформа, от която министърът на финансите упорито бяга. Той се проявява като вещ майстор по поддържане на спокойствието си. Въпросът опира до основно обоснован вариант на генерална промяна, а не до частични и палиативни ремонти. При всяка възможност министърът на финансите стартира с декларация, че промяна на данъчната система не се предвижда. Така беше и сега. Не са се дискутирали явно дори и варианти на възможни частични корекции – до възникването на премиерското Решение, видимо под въздействието на уличен натиск. Нищо че Законът за нормативните актове предвижда извършването на оценка на въздействието за проектите на закони и кодекси и на проектите подзаконови нормативни актове на Министерския съвет.
4. Заключение
Приемането на макроикономически решения в многострадалната ни държава не съответства на съвременната челна световна практика. Това се отразява върху качеството на нашия живот, допринася за хаотичност в обществено-икономическото ни развитие, както и поддържа общата ни изостаналост в рамките на европейското ни семейство. Съвкупният български народ е този, който е редно да изисква императивно от управниците си съобразяване с водещите европейски тенденции за качествено обществено-икономическо управление. Видимо не достигат култура и знания за адекватна обществена оценка, вина за което носи най-вече българската интелигенция.
