Промени в Закона за лечебните заведения, които да изключат общинските болници от обхвата на Закона за публичните предприятия при на избора и назначаването на членовете на органите на управление, поиска БСК.
С последните изменения в Закона за лечебните заведения (изм. ДВ. бр.85 от 2 Октомври 2020г.), членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно или общинско участие в капитала, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия. Същевременно, съгласно чл. 20, ал. 3 на Закона за публичните предприятия, не могат да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на УС лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище.
Това, на практика означава, че в управлението на общинските заведения не могат да участват лекари, работещи в тези болници, а ще се назначават външни за тях лица, което допълнително утежнява тежкия кадрови дефицит от реално работещи медицински кадри в общинските болници. Това се казва още в позицията, разпространена от БСК.
По повод оповестеното намерение за колективна оставка на членовете на УС на Сдружението на общинските болници в България (член на БСК), камарата напомня, че на свое съвместно заседание през септември 2019 г. управителните съвети на Българската стопанска камара и Сдружението на общинските болници приеха категорична позиция за предприемане на радикални спешни промени в организацията, управлението и финансирането на здравеопазването, преди всичко – в системата на общинското здравеопазване.
През март 2020 г. двете организации излязоха с общи предложения за спешни мерки за повишаване капацитета на общинските болници за противодействие на разпространяването на COVID-19 в България.
• Досегашните опити за промени в здравеопазването се характеризират с ниска взаимна обвързаност, приемственост, последователност, прозрачност и консенсусно начало, което блокира тяхното въвеждане, създава значими рискове за националната сигурност и широки негативни обществени нагласи;
• Не са формулирани и приети реалистични приоритети, обща концепция и работещ модел на промени в здравеопазването. Взетите решения не отчитат баланса между здравни потребности, поставени цели, ограничени финансови ресурси и капацитет на компетентните държавни органи институции.
• Не се търси консолидиране на усилията и възможностите на организациите на медицинските специалисти, пациенти, социални партньори и неправителствен сектор.
• Системата е дебалансирана в полза на разходи за болнична помощ и лекарства спрямо необходимите разходи за доболнична помощ, превенция и профилактика.
• Закъснява се с въвеждането на всеобхватна електронизация, която да обхване в обща система всички дейности в здравеопазването, независимо от тяхната ведомствена подчиненост и принципи на работа.
Позицията на БСК и СОББ е, че е наложително да се приеме концепция за стабилизиране, оздравяване и развитие на общинските лечебни заведения за болнична медицинска помощ, вкл. промени в статута на част от болниците в звена за спешна помощ, медицински заведения за специализирана, следболнична и дългосрочна грижа.
Налага се да се промени и системата на тяхното финансиране. Необходимо е въвеждането на система от защитени държавни и общински болници на регионално ниво, така че да се гарантира непрекъснатост и достъпност на здравната услуги за населението в съответните региони.
