За мен финансовата стабилност на държавата приключи, заяви по повод проектобюджет 2021 Николай Василев, бивш икономически министър.
Това е един социален, разхитителен бюджет на правителство като за последно и няма нищо общо с политики, свързани с коронавируса, каза той пред бТВ.
Снощи Министерството на финансите публикува проекта заедно с прогнозата до 2023 година. Правителството мощно развързва кесията: предвижда 1 млрд. 350 млн лв. за социална политика, 648 млн. лв за образование и 581 млн. лв за здравеопазване.
Минималната заплата се повишава на 650 лева, ще бъдат увеличени заплатите в бюджетната сфера с 10%, а за всички, ангажирани в борбата среку коронавируса, ще има 30% върху сегашните възнаграждения. Предвижда се и 17% ръст на учителските заплати.
„С този бюджет в края на третия кабинет на Борисов това управление се превръща в най-популисткото управление със сигурност от въвеждането на валутния борд досега, не знам дали за целия Преход. Без никаква конкретна връзка с COVID кризата или без нея, през последната година се раздават изключително много милиарди, които не са покрити в бюджета. Така правят хора, които нямат намерение повече да управляват и смятат да оставят на следващите празна хазна“, каза още Василев.
„Това за мен е антиреформаторски, луд, разочароващ бюджет. Чувствам се предаден като икономист с това, което се случва. Аз съм дълбоко разочарован“, добави той.
Според Николай Василев правителството взима пари назаем, за да ги изхарчи предизборно и със сигурост ще остави следващият кабинет с дългове, огромни дефицити и с никаква възможност за маневриране.
В някои от големите харчове в бюджета за 2021 г. не се вижда никаква реформа, а социален елемент, но изкривен през политически възгледи и програми. Това заяви пред БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
„Вдигаме минималната пенсия с 50 лева, а срещу това не стои абсолютно никаква реформа. Нито сме ограничили ранното пенсиониране, нито е преизчислен моделът, по който се смятат пенсиите, нито сме уредили втората пенсия как се изплаща. Стъпки за реформа няма, но има повече разходи“, каза още той.
„Отново разписваме бюджет, в който имаме дефицит от 5 милиарда лева и приемаме, че няма да има нова карантина. Рискът, големият е – какво става, ако има нова вълна на социални ограничения, и в Европа, и у нас, съответно тези приходи не успеят да се изпълнят. Тогава какво става с дефицита? Той би станал неудържим“, коментира Ганев.
Харченето винаги е повече, когато предстоят избори, но дори в тази обстановка може да се направи разграничение между малко по-смислени политики и такива, при които не виждаш дългосрочния смисъл в тях, обобщи Петър Ганев.
