Водородът се превърна в централен елемент от плановете на ЕС за достигане на чисто нулеви емисии от въглероден диоксид до средата на века. Ключовият въпрос сега е как да се ускори преходът и как да се подобри газовата инфраструктура.
„Трябва да ускорим превръщането на газовата промишленост от въглеводородна в такава, която е зависима от водород и други нисковъглеродни газове. Това е ключово за постигане на целите на ЕС, свързани с промените в климата“, заявява Тюдор Константинеску, старши съветник в дирекцията на Европейската комисия по енергетиката.
„Инвестирането в газова инфраструктура с ниски въглеродни емисии ще помогне да се блокира ефектът от изкопаемите горива, докато Европа достигне нулеви емисии.“, коментира той в онлайн събитие на EURACTIV.com.
„Ако искаме да достигнем 50-55% декарбонизация до 2030 г., трябва да насочим повече инвестиции към водородното гориво, за да намалим общите разходи до края на проектa“, аргументира се Константинеску.
Европейската комисия направи водорода „централен елемент” от плановете за декарбонизиране на европейската промишленост – особено за сектори като стоманодобив, производство на химикали и тежкотоварен транспорт, които не могат лесно да преминат към електричество.
По-рано тази година изпълнителната власт на ЕС заяви, че след лятната пауза ще създаде „Алианс за чист водород“, който ще обединява компании, правителства и изследователски организации около развитието на мрежата за доставка на водород в Европа.
„Водородът ще бъде „централен елемент“ в стратегията за декарбонизация на енергийната система, която Европейската комисия ще представи през юни“, изтъква еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсън.
„Това ще направи нещата изключително сложни“, сочи обаче Джонатан Стърн от Оксфордския институт за енергийни изследвания. „Мисля, че подобен проект може да ни отнеме много време, точно както ни отне много време за прехвърлянето към природен газ.“, допълва той, припомняйки, че са били необходими 30 години, за да се изгради функциониращ в целия ЕС пазар на природен газ.
Има четири остновни варианта за интегриране на водород в енергийната ни система:
Първият включва внос на зелени газове като втечнен био-природен газ, директно в Европа, като се използват съществуващи терминали. Процесът на декарбонизация ще се извърши от страните вносители на газ.
Вторият включва декарбонизиране на газ на самите терминали, след като бъде доставен до Европа. Това вероятно ще е временно решение, но може да стартира икономиката на водород в по-голям мащаб.
Трети вариант е да се докара водород, генериран извън Европа – на места като Северна Африка и Арабския полуостров, където той може да бъде произведен евтино и да се пренесе в Европа чрез терминали за втечнен природен газ, които за целта трябва да бъдат модернизирани.
Последният вариант е да се използват други енергийни носители като амоняк и метанол, които могат да бъдат превърнати във водород, когато стигнат до Европа.
Планът на ЕС за възстановяване от кризата COVID-19 предлага възможност за ускоряване на тези планове, особено що се отнася до инфраструктурата
Следващият въпрос е как да транспортираме водорода. Разбира се, имаме газопроводи, които трябва да бъдат преоборудвани. Но също така водородът се втечнява при -253°С преди да се транспортира до Европа. Това само по себе си е енергоемко.
Въпреки несигурността по отношение на разходите, едно нещо изглежда ясно: „Бъдещето ще бъде много по-цветно. С части от терминал, монтиран за природен газ, и други – за водород или амоняк. И тогава се нуждаем от рамка, която може да даде възможност на всички тези технологии да намерят най-добрата добавена стойност“, коментира Тиери Дешуйтенер, белгийски инженер, председателстващ „Терминал за бъзещето“, работна група към Европейската газова инфраструктура.
***
по EURACTIV.com
