Приходите, помощите и даренията към март 2020 г. са 10 977 млн. лв. или 23,4 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, те нарастват номинално със 119 млн. лв.
Това показва информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за първото тримесечие на 2020 г., одобрена от кабинета.
При данъчните и неданъчните приходи се наблюдава спад със 153,6 млн. лв. (1,5 %), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 272,6 млн. лв. (48,5 %), сравнени с края на март 2019 година.
Негативните ефекти в приходите, породени от мерките за борба с пандемията, ще се отразят върху параметрите по изпълнението на бюджета с известно закъснение.
Приходите към края на март все още не са повлияни в значителна степен от кризата и отразяват само най-непосредствените ефекти от предприетите мерки и променената макроикономическа среда.
При преките данъци най-осезаем е ефектът от удължаването на сроковете по Закона за корпоративното подоходно облагане, което изместват една голяма част от постъпленията от март в месец юни, докато при косвените данъци се отчита забавяне при приходите от ДДС от внос, от акцизи и други.
Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, е 8 580,6 млн. лв., което представлява 23 % от планираните за годината данъчни приходи.
Приходите от преки данъци са 1 308,6 млн. лв. или 18,2 % от предвидените в разчетите за годината. В тази група по-ниско е изпълнението на корпоративните данъци заради удължаване на сроковете за 2020 г.
Постъпленията от косвени данъци са 4 328,2 млн. лв., което е 24,4 % от разчетите за годината. От ДДС са постъпили 2 940,9 млн. лв. или 25,1 % от планираните.
Въведеното извънредно положение в страната все още не се отразява значително върху постъпленията от ДДС към края на първото тримесечие на 2020 година.
Влошените макроикономически показатели за потребление, внос, износ, както и цената на суровия петрол се очаква да повлияят негативно върху приходите от данъка през следващите месеци.
Приходите от акцизи са 1 320,6 млн. лв. (23,2 % от разчетените за годината). При акцизите се очаква кризата с COVID-19 да се отрази главно върху потреблението на горива и алкохолни напитки, което ще повлияе и на постъпленията в следващите отчетни периоди.
От мита са влезли 54,6 млн. лв. или 23 % от годишните разчети.
Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са 294,7 млн. лв. или 24 % изпълнение на годишните разчети.
Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 649,1 млн. лв., което представлява 23,6 % от разчетените за годината.
Неданъчните приходи са 1 561,9 млн. лв., което представлява 23 % от годишните разчети.
Приходите от помощи и дарения са 834,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към март 2020 г. възлизат на 9 550,4 млн. лв., което е 20,4 % от годишните разчети.
За сравнение, разходите по КФП към март 2019 г. бяха 9 053,5 млн. лева. Номиналното нарастване, съпоставено със същия период на предходната година, се дължи основно на по-високия размер на социалните плащания (базов ефект от увеличението на пенсиите от юли 2019 г.), както и по-висок размер на разходите за издръжка, разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.03.2020 г. от централния бюджет, е 373,6 млн. лв.
Бюджетното салдо по КФП на касова основа към месец март 2020 г. е положително в размер на 1 426,5 млн. лв. и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1 059,8 млн. лв. и по европейските средства в размер на 366,8 млн. лева.
Размерът на фискалния резерв към 31.03.2020 г. е 10,3 млрд. лв., в т.ч. 9,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
