fbpx

Работодателите притеснени от несъгласувани промени в Закона за митниците

Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОБР), обединяваща четирите представителни организации на работодателите на национално равнище, разпространи отворено писмо до Менда Стоянов, шеф на комисията по бюджет и финанси в парламента.

Повод е изменението на Закона за митниците (§ 10 от Проекта за изменение и допълнение на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс), с който се въвежда нов регулаторен режим.

Изменението предвижда Агенция Митници да може да изисква обезпечения в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за стоки към момента на декларирането.

АОБР се противопоставя на подобен подход с преходните и заключителните разпоредби на един законопроект да се въвеждат изменения в друга правна материя.

В писмото се изтъква, че налагането на обезпечителни мерки за текстил, облекла, обувки и др. стоки, без ясна информация за вида на стоките и техния произход, и метода, определящ обезпечението, ще доведе до значително увеличение на разходи за складови и терминални такси, за изпитания, неустойки по вече сключени търговски договори и оттук и до вероятност за фалити на част от икономическите оператори.

България е държава на малък и среден бизнес и подобна непрозрачна политика и регулативни механизми от страна на митническите власти ще постави икономическите оператори в неконкурентоспособна среда спрямо европейските вериги, подчертават работодателите.

Те са убедени, че е противоконституционно да се фиксират т.нар. „справедливи цени“ по нормативен път, в страна изградена на принципа на пазарната икономика и дори това да бъде наложено като мярка заради общностното законодателство, то не трябва да е с прекомерен характер и ограничаващо възможностите за вносна търговия.

АОБР настоява да не бъдат приети предложените промени в нормативната уредба, преди да бъдат направени обсъждания и дадени разяснения на следните въпроси:

  • Какъв точно механизъм ще бъде избран за определяне на обезпечението?
  • Какъв ще е подходът към „заварените” случаи?
  • Къде можем да се запознаем със списъка с рисковите стоки и съответно с определените справедливи цени, по които ще се налага обезпечението?
  • Кой ще поеме допълнителните разходи за терминални, складови и др. такси, които ще бъдат наложени заради задържането на стоката и обезпечението?



Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"