Би било пропусната възможност, ако подготвяните изменения на Конституцията не разгледат въпроса за отговорността на главния прокурор, посочва комисията.
Това е отбелязано в становище на Венецианската комисия към Съвета на Европа, която представи днес оценката си за предложенията на ГЕРБ за изменения на българската Конституция.
Обърнато е внимание на решението на Конституционния съд от 23 юли 2020 г. и е изразено очакване конституционните промени да предвидят възможност главният прокурор да бъде отстраняван при водено срещу него разследване или наказателно преследване. Комисията очаква също създаване на възможност за независимо разследване на главния прокурор от някой, който не му е подчинен, както и за съдебен надзор над постановленията за отказ от разследване или за предявяване на обвинение, съобщи БТА.
Становището е еждинно, разглежда предложенията за реформа в съдебната власт и прокуратурата, е изготвено по искане на българската страна и е прието на 20 ноември.
Венецианската комисия изразява съжаление, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, че предложенията са били изготвени от парламентарното мнозинство, изглежда без никакъв външен принос, а причините за някои предложения не са добре обяснени, се посочва още в съобщението.
Похвално е обаче, че Венецианската комисия бе привлечена към подготвяните промени толкова рано, се добавя в междинното становище. Българските власти трябва да изяснят причините, които стоят зад всяко предложение за конституционни промени, и да осигурят значимо обществено, експертно и широко политическо участие в този процес, допълва комисията.
Предложенията за промени, които предвиждат повишаване на социалните и икономическите права, са добре дошли, но е необходимо да се поясни задължението на държавата „да насърчава раждаемостта“. Това не трябва да се използва за оправдаване на дискриминация срещу културни или етнически малцинства, или срещу жени.
Общо ограничение на правото на глас за осъдените на лишаване от свобода следва да бъде заменено с по-гъвкаво правило, според практиката на Европейския съд, препоръчва комисията.
По въпроса за предложението за намаляване на броя на народните представители в Народното събрание от 240 на 120, предложеният брой изглежда произволен, без да има задълбочена оценка за въздействието от подобен ход върху българската политическа система, се отбелязва в становището.
Оценено е положително разделянето на Висшия съдебен съвет и са представени препоръки за продължаване на реформата в тази посока.
