Общото нарастване на заплатите в бюджетната сфера над очаквания ръст в частния сектор може допълнително да изостри дефицита на работна сила. Това е част от позицията на БСК за проектобюджет 2020.
Очакванията за значителен ръст на крайното потребление, подкрепени от общо нарастване на възнагражденията за държавната администрация, ще ограничат размера на нетния износ и баланса по текущата сметка.
Вероятно е да се увеличи инфлацията, да има прегряване на отделни пазари, в т.ч. жилищното строителство.
В условия на валутен борд, следването на този подход в периода до 2022 г. може да генерира допълнителен риск пред осигуряване на необходимата външна подкрепа за бързо присъединяване към ERM II и еврозоната в съответствие със заявените намерения.
От работодателската организация смятат, че нарастването на заплатите в бюджетната сфера с 10%, на минималната работна заплата с 8,9% и компенсацията на един нает (7,4%) се определят за пореден път без връзка с очаквания реален ръст на БВП от 3,3%. А това води до намаляване на конкурентоспособността.
Предвиденото общо нарастване на разходите за персонал в бюджетна сфера, без частта за образованието, следва да бъде насочено преимуществено в подкрепа на областното и общинско здравеопазване, към държавни органи с хронично недофинансиране и публични услуги, за да се ограничи изтичането на квалифицирани кадри.
Държавният бюджет и актуализираната бюджетна прогноза е необходимо да се използват като най-мощни инструменти за натиск върху първостепенните разпоредители с бюджетни средства за предприемане на реформи и ускоряване на подготовката за влизане в ERM II и еврозоната, смятат в работодателската организация.
