През ноември 2015 г. 197 държави се събраха в Париж и се споразумяха да ограничат повишаването на температурата на Земята с до 1.5°C. The Climate Action Tracker следи усилията и действията относно климата на 36 държави, които са отговорни за около 80% от емисиите на парникови газове днес.
Лошата новина е, че тези емисии се увеличават и вече са затоплили планетата с 1.1°C. The Climate Action Tracker извежда два проблема.
Първо, държавите не са си поставили необходимите цели, за да достигнат целите на Парижкото споразумение. Дори и всяка държава да постигне целите си, температурата ще продължи да се покачва с повече от 2°C в следващите 70 гoдини и ще продължава да се покачва и в 22-ри век, а и след него.
Второ, правителствата просто не изпълняват дори ограничените си цели. Всичко, което тези 36 държави са направили досега и всичко, което планират тепърва, само ще намали ръста на емисиите.
Трябва да направим повече от това. За да имаме шанс да ограничим глобалното затопляне до 1.5°C, трябва да намалим емисиите с 50% до 2030 г. и да стигнем нулеви нетни емисии до 2050 г. Нека разгледаме числата.
От 36-те изследвани държави само 2 предприемат достатъчно действия, за да се ограничи глобалното затопляне. Гамбия се е ангажирала да ограничи емисиите си, въпреки че е една от развиващите се страни, които най-малко са допринесли за проблема. Мароко все повече развива производството на слънчева енергия. Всички останали държави търпят неуспех. През 2020 г. правителствата трябваше да се съберат и да актуализират целите си. Засега само няколко са го направили, докато другите са заявили, че ще се придържат към настоящите си незадоволителни ангажименти.
Вярно е, че някои страни не изостават много зад Гамбия и Мароко, например Индия и Кения. Страните с най-развити икономики и с най-големи възможности за иновации и подкрепа на останалите обаче, избягват отговорността да поемат лидерството.
Китай носи надежда с намерението си да компенсира въглеродните си емисии до 2060 г. и с това може да спести на света 0.3°C от глобалното затопляне. Действията обаче остават разединени. Китай е най-големият пазар на вятърна и слънчева енергия, но и на нови електроцентрали, работещи с въглища. ЕС предприема стъпки в правилната посока със Зелената сделка, стимулираща към устойчиво развитие. Но тази сделка все пак не е достатъчна за 1.5°C. Така че има ли надежда?
Ключова мярка е желанието на една страна да използва чисто електричество. То може да позволи на други сектори да намалят или елиминират емисиите си. Повече от 50 държави, 30 региона, 160 страни и 200 бизнеса са се ангажирали със 100% чисто електричество. Дания, Шотландия и Южна Австралия почти са го постигнали, но все още голяма част от света трябва да се ангажира и да ускори този енергиен преход.
Има още добри новини в транспортния сектор. Повече от 20 държави, 5 региона, 50 града и 60 бизнеса вече са преминали към коли, мотоциклети и бусове, 100% без емисии. Норвегия спира продажбите на автомобили на изкопаеми горива до 2025 г. Междувременно, САЩ позволяват производството на автомобили с по-голям разход, като връщат назад стандартите за ефективност на горивото.
Сектори като производството на стомана и цимент, авиацията и корабоплаването, са още по-изоставащи и по-сложни за преход към чиста енергия. Но има и компании за стомана и цимент, развиващи безвъглеродно производство, а Норвегия и Шотландия предвиждат кратки полети без въглеродни емисии.
Имаме нужда от по-амбициозни цели и от много по-амбициозни действия. В следващите 10 г. трябва да преобразуваме ключовите сектори на световната икономика, за да намалим емисиите.
Тези промени ще бъдат трудни, но не невъзможни, защото ще ни предоставят огромни възможности като създаването на милиони работни места.
И не забравайте следния ключов момент: такава промяна ще значи и по-чист въздух, както и по-сигурен и по-стабилен климат за всички.
