Съвместна мисия на Европейската космическа агенция (ESA) и НАСА, целяща да наблюдава Слънцето с безпрецедентни подробности, започна да връща първите изображения на най-близката ни звезда. Учените вече забелязват характеристики, които никога не са били наблюдавани досега.
Слънчевият „орбитър“ излетя в Космоса през февруари и започна полета си към Слънцето в средата на юни. Неговата мисия е да направи снимки на звездата от най-близката възможна, постигната от сателит, орбита, за да научим това, какво се случва с небесното тяло.
Това вече започна да се отплаща, съобщиха експерти на ESA и споделиха с обществеността първите изображения, които разкриха мистериозни явления на повърхността на Слънцето, които все още не са обяснени.
Космическият кораб на Европейската космическа агенция (ESA) започна прелитане над Слънцето, за да заснеме най-близките снимки на звездата.
„Това са само първите изображения и вече можем да видим нови интересни явления“, заяви членът на екипа на ESA, Даниел Мюлер.
„Не очаквахме толкова добри резултати в началото. Можем също да видим как нашите десет научни инструмента се допълват взаимно, осигурявайки цялостна картина на Слънцето и заобикалящата го среда“, добави той.
Слънчевият „орбитър“ успя да заснеме снимки на миниатюрни слънчеви пламъци, които учените нарекоха „лагерни огньове“. Причините и механизмите зад тях са все още са неясни и космическите експерти се надяват, че повече данни от спътника ще хвърлят нова светлина върху тях.
„Лагерните огньове са малките братовчеди на слънчевите изригвания, които можем да наблюдаваме от Земята, но милиони или милиарди пъти по-малки“, казва Дейвид Бергманс от Кралската обсерватория на Белгия (ROB). Те може да са по-малки от истинските изригвания, но все пак са с континентален размер в сравнение със земните ни представи за големина.
Първите изображения са направени от около 77 милиона километра от Слънцето – приблизително половината разстояние между Земята и звездата – и в крайна сметка апаратът ще се приближи до 42 милиона км по време на своята многогодишна мисия.
Това няма да счупи всички съществуващи рекорди за близост – сондата Parker на НАСА разруши предишния рекорд от 40 милиона км през 2018 г. и трябва да навлезе в орбита от 7 милиона км през 2024 г. Въпреки това, тази сонда не може да гледа директно към Слънцето, за разлика от слънчевия „орбитър“ на ESA.
„Първите данни вече демонстрират силата, която стои зад успешното сътрудничество между космическите агенции и полезността на разнообразен набор от изображения при разгадаването на някои от мистериите на Слънцето“, казва Холи Гилбърт от НАСА.
Европа изостава от САЩ по отношение на космическите мисии, тъй като нейните астронавти трябва да разчитат на космическата агенция на Русия за достигане до орбита, но когато става въпрос за спътници, ESA може да се похвали с впечатляващ списък.
Успехът на компанията на Елън Мъск за създаването на първото частно предприятие, изпратило хора в космоса, предизвика ръководителя на европейския еквивалент SpaceX – Arianespace да заяви, че неговата фирма е способна на същия подвиг.
***
сн. ESA
