Очаква се в края на 2023 г. държавният дълг да достигне 38,9 млрд. лв. В края на 2021 г. задълженията на страната ще са 31.9 млрд. лева. Като процент от БВП дългът ще нарасне от 25,6 % към края следващата година до 28,2 % в края на 2023 година.
Предвижда се темпът на нарастване на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ да бъде в диапазона от 27,5 % от БВП през 2021 г. до 29,4 % от БВП в края на 2023 година.
Относителният дял на консолидирания дълг спрямо БВП ще остане далеч под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий – 60 %. Това се посочва в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г., която Министерство на финансите публикува заедно със законопроекта за държавния бюджет за 2021 г.
Минималната работна заплата от 1 януари 2021 г. да стане 650 лв. и ще се запази през 2022 и 2023 година.
През 2021 г. ще бъде постигнато планираното удвояване на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти спрямо 2017 г., като за целта са разчетени 360 млн. лв. за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците и увеличение на възнагражденията с 57,8 млн. лв. за непедагогическия персонал.
За 2021 г. са планирани целогодишно средства за осигуряване на увеличението с 30 % от 1.08.2020 г. на разходите за персонал на органи и администрации, натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от нея.
Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 % на средствата за заплати на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството.
Догодина е предвидени и увеличение на заплатите и за изборните длъжности, както и за заетите в системата на съдебната власт.
В Бюджет 2021 са осигурени 474 млн. лв. за увеличение на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., 94,0 млн. лв. за увеличение на максималната пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв.
А също 884,2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто. Предвидени са и 318 млн. лв. за добавки към пенсиите до март 2021 г. включително
При приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция за спад от 38,3 % до 37,6 %.
В номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година.
Разходите за следващите три години бележат спад от 42,2 % до 39,6 % от БВП. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 година.
Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4 % от БВП през 2020 г. до 1,8 % от БВП през 2023 година. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП.
През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година.
При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление“ за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 %.
През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника и придобиването на нов тип боен самолет. При елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8% и 1,3% от БВП за 2022 г. и 2023 година.
Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези върху доходите на физическите лиц.
