Министър-председателят Бойко Борисов заедно с министъра на енергетиката Теменужка Петкова инспектира строителството на газовата връзка с Гърция.
Американският посланик у нас Херо Мустафа също присъства на проверката, защото по трасето ще може да идва американски втечнен газ, доставен до гръцките пристанища. На място бяха и посланиците на Гърция и Азербайджан, откъдето също ще идва синьо гориво.
Интерконекторът ще стига от Стара Загора до гръцкия град Комотини. Той е обявен от Брюксел за проект от общ интерес на Евросъюза.
„Газовият хъб „Балкан“ ще докара конкуренция, не да сменим един доставчик с друг“, каза Борисов. „Енергийната сигурност е много важна!“, заяви на български американският посланик Харо Мустафа. Премиерът съобщи, че догодина по това време диверсификацията ще бъде факт.
„Там където строим, археолозите намират уникални неща, на 7000 години намериха каменни сечива. Много сме доволни от нашите археолози. Работят бързо, ние плащаме редовно и музеите ни се напълниха с артефакти. Само за археологията сме дали 4 млн. лв.“, допълни Борисов. Трябват археолози, няма само пиари и пиарки да произвеждаме“, отбеляза той.
Той разказа, че президентът Алиев в Азербайджан посреща добре и политиците обичат да ходят в Баку. И като се връщат говорят за голям шлем.
Борисов намекна за думите на президента (2002 – 2012 г.) Георги Първанов по време на посещението на Владимир Путин на 18 януари 2008 г.
Под голям шлем Първанов имаше предвид петролопроводът „Бургас – Александруполис“, АЕЦ „Белене“, газопроводът „Южен поток“.
Да направим и бърза магистрала до Александруполис. Да си разменим по един кей – Гърция ще има Черно море, ние – Егейско! И това без войни, обобщи Бойко Борисов.
Общата стойност на проекта е 220 млн. евро, осигурени чрез заем от Европейската инвестиционна банка (110 млн. евро), Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (39 млн. евро), Механизма за свързване на Европа (45 млн. евро) и собствени средства на акционерите в проектната компания „АЙ СИ ДЖИ БИ“ АД.
Интерконекторът е с обща дължина 182 км, от които – 150 км. на българска територия. Техническият му капацитет е от 3 до 5 млрд. куб. м./годишно, с възможност за увеличаване до 10 млрд. куб. м./годишно при наличие на търговски интерес. Очаква се той да бъде въведен в търговска експлоатация през втората половина на 2020 г.