Тези дни прочетох нещо, което силно ме изненада и дълбоко притесни.
Бившият премиер, партиен лидер, а понастоящем анализатор, Иван Костов, препоръча на министър-председателя Бойко Борисов сам и лично да се заеме със задълбочаващата се водна криза – да не разчита на своите министри, които не само нямало да могат да помогнат, но щели и да го дезинформират.
Няма причина да не вярваме на експертизата на Костов, но въпреки всичко ще огледаме внимателно и двете страни на монетата.
Първо, приемаме, че Иван Костов е прав, а съветът му към Борисов – навременен и заслужаващ доверие. Припомняме – да вземе нещата в свои ръце, защото не може да разчита на министрите си.
На секундата изникват страшно много въпроси, някои от които доста деликатни, а други – направо притеснителни. Но преди всичко ни обзема едно неприятно объркване и чувство, че сме се изгубили в голямата координатна система на нашата държава, превърнала се в лабиринт, в който малоумно се лутаме.
Защо сам Борисов да се справя тази актуална криза? Та нали той има няколко вицепремиери, сериозно количество министри, няколко дузина зам. министри, незнаен брой шефове на отдели, агенции, служби и прочие. (Изреждам очевидни и всеизвестни факти, но някак си искам да ги повторим и изпишем, за да се уверим, че наистина съществуват!)
Продължавам – в една голяма сграда седят 240 души, наречени народни представители. Те също имат сътрудници, участват в комисии, на книга са избрани от отделните региони, сиреч познават издълбоко проблемите и случващото се там и винаги могат да се притекат на помощ на премиерските и държавни неволи. Всъщност те и затова са в тази сграда!
Има и още – областни управители, кметове, заместник кметове, общински съвети плюс съответната администрация – които са „на терен“ и би трябвало да знаят всичко за своята „околия“.
Огромна армия от избрани от нас хора, които имат една-единствена задача – да работят за държавата и гражданите й, в рамките на установената йерархична система, която, естествено, стига до своя връх.
Но какво се оказва от анализа на Иван Костов – този връх е сам, а под него е пустош. Прав е експремиера, че водните ресурси и тяхното управление са елемент от националната сигурност, която в случая с водната криза е застрашена. Бих добавил обаче – очертава се най-глобалната заплаха за сигурността на нацията – това, че между нас и всички кризи и опасности на този свят, стои една-единствена фигура и нищо друго.
При тази констатация мигом ни обхваща тотален дискомфорт и чувство на обреченост. Разбира се, изниква лековатият въпрос – защо така? Какво стана с държавното устройство, разписано от Конституцията, с множеството Закони, където ясно се посочват органите на управление – правомощия, задължения и т.н. А какво ще си помислят чуждите ни партньори и кандидат-инвеститори? Те четат всякакви анализи и си правят съответните заключения.
Ако думите на Костов са верни, то се оказва, че живеем в рамките на смешно-утопична държава, нямаща аналог в световната политическа история. Защото дори при абсолютните монархии, тронът е разчитал на съветници, военачалници и всякакви други люде.
А тук, цитираме – „Министър-председателят, освен ловък политик и комуникатор, трябва да влезе в тази роля на най-висш публичен управител на страната. Той не бива да се доверява на преценката на отговорните министри и висшия ешелон на администрацията, защото този сегмент е отговорен за ситуацията, те ще му представят друга картина. Затова би трябвало той лично да се запознае с тези документи, сам да си състави становище и да реши как да действа и политически, и управленски“ (думите на Иван Костов, „Дневник“).
И тъй като стана тягостно, за да разведрим обстановката, ще погледнем и обратната страна на монетата. Където нищо от горепосоченото не е вярно, а думите на Костов са просто хитър и ловък опит да се дискредитира изпълнителната власт – премиерът, министрите и прочие. Да се всее недоверие между Борисов и кабинета му, за да може – както е модерно (но скучно) да се казва – „някой да извлече политически дивиденти“. Не че звучи логично, но сме длъжни да приемем и това.
А в този случай всичко е много по-лесно. Просто с действията си властта трябва да опровергае казаното и да демонстрира ефективност, точни и адекватни решения, перфектна екипност, високо ниво на взаимно доверие. Не че това ще напълни язовира, но поне качулката след дъжда ще изглежда някак си по-респектираща.
Както обаче често се случва – истината виси накъде по средата. Сиреч – естествено, че Борисов няма да свърши цялата работа. Министрите му и други около тях ще се поизпотят, за да решат някаква част от проблема. И да, ще се опитат да го дезинформират, поне тези от тях, които знаят, че волно или неволно са проспали куп неща и сега ги е малко страх… Да не им бъде поискана и приета оставката.
А иначе, съвсем ясно е кой ще се справи с конкретната криза – месец април, догодина. Когато по чиста логика природна, снегове и дъждове ще напълнят язовирите.
Дотогава на изтеглилите късата клечка населени места им остава единствено да протестират и питат „къде ни е водата“. Уви, отговорите няма нито да утолят жаждата им, нито да ги изкъпят.
