Тази година космическият телескоп Хъбъл става на 30. Уникалният дизайн на Хъбъл, позволяващ му да бъде ремонтиран и надграждан с усъвършенствани технологии, го превърна в една от най-дълго живеещите и ценни обсерватории на НАСА. Даваща ни уникални астрономически изображения в продължение на десетилетия.
Хъбъл е променил коренно нашето разбиране за Космоса и неговата история. Тя е изпълнена с предизвикателства, преодолени от иновациите, решителността и човешкия дух.
През цялата година НАСА отбелязва юбилея, показвайки резултатите от дейността на Хъбъл, чрез която Вселената е станала достояние на всеки човек на Земята.
Който иска да е в течение на всички дейности на НАСА за годишнината на Хъбъл, в реално време, може да ги последва в Twitter, Facebook и Instagram, или използвайки # Hubble30.
Ето и няколко от любимите ми изображения, чрез които отбелязвам това технологично суперпостижение.
Това изображение, наречено „Космически риф“, бе пуснато на 30-ия рожден ден на Хъбъл. Червената мъглявина и нейният син съсед са част от звездообразуващ регион, отдалечен на 163 000 светлинни години.
„Космическият риф“, наречен така поради приликата му с подводния свят, показва как млади, енергични, масивни звезди. Те осветяват и извайват своето родно място с мощни ветрове и изгарящо ултравиолетово лъчение.
Гигантската червена мъглявина NGC 2014 и по-малкият й син съсед NGC 2020 принадлежат към звездообразуващ регион в Големия магеланов облак. Тя е спътникова галактика на Млечния път, разположена на 163 000 светлинни години. Искрящ централен елемент от ярки, солидни звезди – всяка 10-20 пъти по-масивна от нашето Слънц. В центъра на червеникавото NGC 2014 се отприщва ултравиолетовото лъчение и ветровете от заредени частици, които нагряват и оформят газа около тях.
Сините области в NGC 2014 разкриват блясъка на кислород, нагрят до близо 20 000 градуса по Фаренхайт от взрива на ултравиолетова светлина. По-хладният, червен газ показва наличието на водород и азот.
Синята мъглявина в долния ляв ъгъл е създадена от самотна хипергигантска звезда 200 000 пъти по-ярка от нашето Слънце. Газът на тази мъглявина беше изхвърлен от звездата чрез поредица от изригвания. Чрез тях звездата изхвърли някои от външните си слоеве.
Това изображение е на величествена спирална галактика, наречена „галактиката на Рубин“.
Изображение, с което започнаха честванията на 30-годишнината на Хъбъл, показва спирална галактика, която е 2,5 пъти по-широка от нашия Млечен път. Съдържа 10 пъти повече звезди. Изглежда, че е „седяла спокойно“ в продължение на милиарди години, раждайки звезди с около половината от скоростта, с която се раждат в „Млечния път“.
Галактиката, UGC 2885, е наречена „галактиката на Рубин“, по името на астронома Вера Рубин (1928 – 2016). Която е изследвала скоростта на въртене на тази галактика в търсене на тъмната материя.
Астрономите се стремят да разберат огромните размери на галактиката. Изследвайки дали галактиката е консумирала много по-малки спътникови галактики с течение на времето или е натрупала масата си чрез бавно и постоянно натрупване на газ за нови звезди.
На изображението могат да се видят редица звезди, подобни на тези от раждането на нашия „Млечен път“, идентифицирани по техните пресечени дифракционни пикове.
