Представители на иновативния бизнес, науката и неправителствения сектор изготвиха конкретни предложения за зелен рестарт на българската икономика и ги внесоха днес в Министерски съвет, Народното събрание и Президентството.
Те настояват решенията да бъдат включени в изготвянето на Българския план за възстановяване и устойчивост, който да надгради и допълни целите на Европейския зелен пакт у нас.
MOVE.BG, WWF, “Грийнпийс” и “Институт Кръгова Икономика” създадоха коалицията “За зелен рестарт”, която миналата седмица събра над 50 учени, представители на неправителствения сектор и бизнеса от сферите на зелените иновации, дигиталния бизнес, кръговата икономика, климата и енергията. Те настояват изработените от тях предложения да са отговорът на България към европейската Зелена сделка.
“Нужни са драстични системни реформи, слагащи в центъра иновативния капитал на страната ни, мащабна инвестиция в образование и знание, структурни промени и нови цели и норми за намаляване на въглеродния отпечатък. Необходимо е мобилизиране на целия експертен капацитет за дефинирането им и широка публична подкрепа за реализацията им, за да сменим тренда и портрета на държавата ни в Европа,” сподели Саша Безуханова, основател на MOVE.BG.
“Коалицията “За зелен рестарт”, която създадохме и дефинираните начални мерки по темата, са заявка за разговор и готовност за включване в процеса за изготвяне на Националния план за възстановяване, който ние приемаме като програма за реален зелен преход на икономиката на България“, допълни Безуханова.
От коалицията “За зелен рестрат” настояват за пълна прозрачност и публичност при изготвяне на българския план за възстановяване по икономическия пакет “Следващо поколение ЕС”. Искат и техни представители да са включени в Консултативния съвет за Зелената сделка, оглавяван от Томислав Дончев
От коалицията припомнят, че държавите членки ще разполагат с почти двойно по-голям бюджет заради новия инструмент за възстановяване “Следващо поколение ЕС” (Next Generation EU)
На тази база, страните ще трябва до октомври т.г. да подготвят Националните си планове за възстановяване и устойчивост. Към момента българският план се изготвя без прозрачност и консултации с експерти, като се очаква по него да работи сформирания през пролетта Съвет във връзка с Европейската зелена сделка. Начело на съвета е заместник министър-председателят Томислав Дончев, който единствено разкрива, че прогнозният период за неговото окончателно одобрение от европейските институции е април догодина.
“Макар и да чухме от министър-председателя, че парите за България са повече като обща сума от текущата многогодишна финансова рамка (2014-2020 г.), според неговите изявления, ако обърнем внимание на детайлите ще разберем, че всъщност България ще получи по-малко средства от фонда “Следващо поколение ЕС” спрямо първоначално предложените от ЕК. Например, средствата за земеделие са двойно по-малко, а по фонда за справедлив преход четири пъти по-малко. Това като цяло не е проблем, стига страната ни да състави ясна програма за трансформация на всички сектори на икономиката ни, защото обемът на средствата остава огромен за капацитета на държавата и финансов ресурс има достатъчно, разяснява Георги Стефанов, ръководител практика „Климат и Енергия“ към WWF България.
