Публичните инвестиции в инфраструктура ще играят ключова роля за икономическото възстановяване. Въпреки това, с ограничени ресурси, правителствата трябва разумно да харчат парите на данъкоплатците за правилните проекти.
За тази цел държавите се нуждаят от добро управление на инфраструктурата – стабилни институции и рамки за планиране, разпределяне на средства и осигуряване на качествена обществена инфраструктура.
Това е извод от публикация на Герд Шварц, Манал Фуад, Торбен Хансен и Женевиев Вердие от МВФ.
Те разглеждат как страните могат да разработят подходящи системи за управление на инфраструктурата.
Много често публичните инвестиции водят до скъпа и нискокачествена инфраструктура с ограничени ползи за населението и икономиката.
Обикновено говорим за големи, дългосрочни и сложни проекти, които създават благодатна почва за корупция, неспазване на срокове и превишаване на разходите.
Анализът показва, че поради неефективност страните средно губят около 1/3 от своите инфраструктурни разходи. В държави с ниски доходи загубата може дори да надхвърли 50 процента. Отключването на този потенциал трябва да играе важна роля в момент, когато страните се възстановяват от пандемия.
Добрата новина е, че загубите на ефективност и разточителните инфраструктурни разходи не са неизбежни. Оценките показват, че повече от половината от тези загуби могат да бъдат компенсирани чрез подобряване на качеството на управление на инфраструктурата.
Икономическото възстановяване след COVID-19 предоставя на страните уникалната възможност да изградят мост към бъдещето с добре проектирана и внедрена обществена инфраструктура.
Инвестициите в здравеопазване, цифрова и зелена инфраструктура могат да подобрят живота на хората, да свържат пазарите и да направят страните по-устойчиви на изменението на климата и бъдещите пандемии.
Държавите също ще трябва да увеличат публичните инвестиции, за да постигнат целите за устойчиво развитие, а напредналите икономики трябва да се справят със застаряването на инфраструктурата като пътища, мостове и здравни системи.
Всеки изразходван долар обаче трябва да бъде отчетен и тъй като разходите за инфраструктура нарастват, държавите също трябва да харчат по-рационално и разумно, за да получат най-доброто съотношение цена-качество.
Авторите на анализа дават примери за това как да се контролира корупцията в инфраструктурни проекти, как да се намалят и управляват фискалните рискове, да се интегрират планирането и бюджетирането и да се прилагат добри практики в началото на цикъла на публичните инвестиции и по време на оценката и избора на проекти, област, в която много страни са склонни да правят пропуски.
Например, Чили е разработила цялостна система за управление на инфраструктурата, която е довела до икономии на разходи. А в Корея националната агенция за обществени поръчки с пълен набор от услуги подобри прозрачността и безпристрастността на системата за обществени поръчки.
Южна Африка е установила насоки и стандарти за поддържане на публичната инфраструктура, за да се избегне обезценяване на публични активи като пътища и мостове.
Общото послание е просто: страните могат да прекратят загубите на публични инвестиции и да изградят качествена инфраструктура чрез конкретни мерки за подобряване на управлението на инфраструктурата. Това ще бъде по-важно от всякога за икономическото възстановяване от пандемията COVID-19.
