Да бъде създаден „бял списък“ на фирми, които многократно са преминали проверки на контролните органи, завършили без предписания или с незначителни несъответствия. Това предлага бизнесът на министъра на екологията, съобщиха от БСК.
Мерки за засилване на контрола върху вноса на вторични суровини и отпадъци обсъди министърът на околната среда и водите Емил Димитров с представители на браншовите организации от рециклиращия сектор.
В срещата, освен главният секретар на БСК Добри Митев, участваха Владимир Димитров от Асоциацията на рециклиращата индустрия, Надя Александрова-Съботинова от Българската асоциация по рециклиране и Севдалин Спасов от Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.
В момента по-голямата част от контролните функции на органите са насочени към „светлия“ бизнес. Нерегламентираните практики и нелоялната конкуренция често остават извън контрол. В интернет има множество обяви за изкупуване на катализатори, ДПФ филтри и това говори за огромен сив сектор, останал необезпокояван от контролните органи.
Друго предложение е да бъде въведен режим на банкови гаранции и видео наблюдение за извършване на дейности с всички видове отпадъци, както и за търговците и брокерите на отпадъци.
Практиката показва, че възникналите проблеми с нерегламентирания внос са свързани с брокери и търговци на отпадъци, оператори на отпадъци от пластмаси и хартия, които не заплащат банкови гаранции.
Предлагаме еднакъв режим за всички дейности с отпадъци, както и за техните търговци и брокери, настояват от БСК.
И още – от 2021 г. да отпадне облагането на доходите от продажба или замяна на движими вещи, представляващи отпадъци, когато се предават на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със закона.
Данъчно задължени лица са платците на дохода – лицата, изкупуващи отпадъци. Те са длъжни да удържат, внасят и декларират окончателен налог в размер на 10 %.
Практиката показва, че администрирането на този данък от бизнеса генерира „сив“ сектор и нелоялна конкуренция. Същевременно, приходите в държавния бюджет са незначителни. Различните данъчни режими за юридически и физически лица създават предпоставки за сив сектор. Спадът в събрания данък само от 2014 г. (15 382 117 лв.) до 2015 г. (4 043 244 лв.) в рамките на една година е показателен.
През 2012 г. данъчните постъпления са 22 664 323 лв., а през 2018 г. – 5 034 651 лв. Събраният налог е 450% по-малко.
Много субекти отчитат сделките с отпадъци, като сделки между търговци. Именно този сив сектор е благоприятна предпоставка за нерегламентиран внос на отпадъци.
При сделките с отпадъци с физически лица съществува и изискване за безкасови плащания. Те в комбинация с утежнения данъчен режим генериратт сив сектор и демотивация от рециклиране в противовес с принципите на кръговата икономика, която изисква данъчни и административни облекчения за сектора.
