Страните, които ползват средства от европейския фонд, особено безвъзмездни, ще трябва да правят реформи. Не само икономически, на пазара на труда, на бизнес средата, реформи в съдебната система. Еврофондовете ще са обвързани с върховенството на закона.
Това обясни старши икономистът в институт “Отворено общество“ пред БНР.
По повод втората актуализация на бюджета, която мина на първо четене в парламента, Ангелов смята, че „може би това няма да е и последното пипане на бюджета“, защото ЕС подготвя още нови спасителни фондове и нови фондове за възстановяване. Те все още не са договорени, но идеята е да влязат в сила още от есента
Втората актуализация на държавните сметки предвижда увеличение на максималния размер на гаранциите, които държавата може да издава.
Необходимостта от промени идва от ангажиментите, които възникват за България в резултат на създадените от Европейски съюз два инструмента в отговор на пандемията от COVID-19.
Става въпрос за Европейския инструмент за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на COVID-19 и Паневропейския гаранционен фонд.
България също ще трябва да има известен, макар и минимален принос, което минава през актуализация на бюджета.
Сега става дума за фонда SURE, чрез който се подпомага бизнесът, за да не уволнява работници и служители.
Той е за около 100 млрд. евро. България ще даде гаранция от около 100 млн. евро, но ще има достъп потенциално до милиарди.
