Председателят на Бюджетната комисия Менда Стоянова е внесла на 23 януари 2020 г. проект за допълнение на чл. 29 от Закона за БНБ. Министерството на финансите и Българската народна банка го подкрепят, както и ЕЦБ. Това съобщават от финансовото ведомство в неделя, 26 ануари т.г.
Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към Валутно-обменния механизъм.
Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към Еврозоната и приемането на еврото, обясняват от ведомството на Владислав Горанов.
Все още, обаче няма отговор на въпроса защо официалното съобщение идва цели три дни след внасянето на промените и защо те не са пуснати предварително обществено обсъждане.
Всъщност, оказва се, че Менда Стоянова и депутати от ГЕРБ са вкарали поправката в Закона за БНБ през преходните и заключителните разпоредби на Валутния закон, който вече е приет на първо четене.
При това положение е напълно обяснимо смущението, което настъпи в средите на анализаторите.
„Абсурдно е да се отказваме от валутния борд чрез предложение от народен представител между двете четения на промените в друг закон, заявява пред EURACTIV Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш съветник на еврокомисаря по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер.
„По принцип, докато са в ERM II, страните трябва да поддържат стабилност на валутата си. За целта се договаря валутен курс на националната валута към еврото от участниците в еврозоната+Дания, ЕЦБ и страната, която влеза в ERM II. Ако на пазара курсът се отклони повече от +/- 15%, следва автоматична интервенция, за да се върне в коридора. Тази интервенция се прави, както от националната банка, така и от ЕЦБ. Това продължава минимум 2 години, докато сраната влезе в еврозоната“, обяснява Ивайло Калфин.
С новия механизъм, до момента на влизане в еврозоната, всяка страна, вкл. и ЕЦБ могат да поискат конфиденциално преразглеждане на валутния курс.
Икономистът Георги Вулджев от Ескпертния клуб за икономика и политика обясни, че това при какъв курс ще влезе България в ИЕРЕМ 2 и след това е еврозоната, ще е обект на преговори.
„Притеснението е, че може да се обезцени лева. Това в други случаи не се е случвало, но не означава, че няма никакъв риск. Ако се девалвира левът, това би довело до оскъпяване на стоките в страната“, посочи той пред БНТ.
„Причината да сме тук е едно конкретно изменение към член 29 от валутния закон, който касае именно валутния курс на лева спрямо еврото. Към този закон се добавя и една алинея 3, според която в момента, в който влезем във валутния механизъм ERM II 2, курсът между лева и еврото ще стане обект на преговори, както е според изискванията за присъединяването във валутния механизъм. Основният проблем е, че първо това по никакъв начин не беше подложено на обществено обсъждане“, допълни Вулджев.
„Най-добре е законопроектите да се вкарват от Министерски съвет, това показва политически ангажимент на управляващото мнозинство и на правителството. Второ, процедурата да е по-публична. Разбира се, това, което видяхме, показа, че не може да има тайна процедура в България“, смята Лъчезар Богданов ош Института за пазарна икономика.
В средата на 2018 година подадохме писмо към ЕЦБ по пътя си към валутния механизъм, чакалнята на Еврозоната. В писмото изрично е записано, че ще влезем при текущия си валутен курс, каза пред Нова ТВ икономистът Петър Ганев
