В последния ден на ноември астронавтът на НАСА Кейт Рубинс обра репичките, растящи в Разширено растително местообитание (APH) на борда на Международната космическа станция. Видеото показва, как тя внимателно събира и увива във фолио всяка една от 20-те репички, като ги поставя в хладилни складове за обратното пътуване до Земята през 2021 г. на борда на 22-рата мисия на SpaceX за снабдяване на станцията.
Експериментът с растения, наречен Plant Habitat-02 (PH-02), е първият в рамките на който НАСА отглежда репички в орбиталната лаборатория. Агенцията избра този вид зеленчук, защото е добре изследван от учените и достига зрялост само за 27 дни. Тези растения-модели също са хранителни и годни за консумация и са генетично подобни на Arabidopsis, най-изследваното растение в биологията, което представлява малко цъфтящо растение, братовчед на зелето.
„Репичките са различен вид култура в сравнение с листните зеленчуци, които астронавтите преди това са отглеждали на космическата станция, например пшеницата-джудже, която е първата култура, отглеждана в APH“, казва Никол Дюфур, ръководител на програмата на NASA APH в Космическия център Кенеди. „Отглеждането на редица култури ни помага да определим кои растения процъфтяват в микрогравитация, за да можем да предложим възможно най-голямото разнообразие и хранителен баланс за астронавтите по време на дългосрочни мисии.“
За разлика от предишните експерименти в APH и системата за производство на зеленчуци на НАСА (Veggie), при които се използва порест глинест материал, предварително обогатен с тор с бавно освобождаване, това проучване разчита на точно определени количества предоставени минерали. Такава точност позволява по-добро сравнение на хранителните вещества, доставяни и усвоявани от растенията.
Камерата също използва червени, сини, зелени и широкоспектърни бели LED светлини, за да осигури разнообразие от светлина, стимулираща растежа на растенията. Сложните системи за управление доставят вода, докато контролните камери и повече от 180 сензора в камерата позволяват на изследователите от космическия център Кенеди на НАСА да наблюдават растежа на растенията, както и да регулират нивата на влага, температурата и концентрацията на въглероден диоксид (CO2).
Главният учен в изследването, Карл Хасенщайн, професор в Университета на Луизиана, провежда експерименти с растения в НАСА от 1995 г. От този проект Хасенщайн се надява да научи как космическите условия като безтегловност влияят върху растежа на растенията и дали метаболизмът им прилича на растения, отглеждани на Земята.
„Репичките предоставят големи възможности за изследване, благодарение на чувствителността си по време на образуване на луковици“, разказва Хасенщайн. „Можем да отглеждаме 20 растения в APH, да анализираме ефектите на въглеродният диоксид и минерали върху качеството на храната.“
„Тази историческа реколта не означава, че експериментът е приключил“, добавя Дюфур. „APH има два научни носителя, така че малко след първата реколта, вторият носител ще бъде използван за повторение на експеримента чрез засаждане на друг набор от семена от репички“, казва тя. „Повтарянето на растителния експеримент увеличава размера на пробата и подобрява научната точност.“
С планове за изследване на Луната и някой ден Марс, НАСА знае, че астронавтите ще трябва да отглеждат собствена храна, за да поддържат дългосрочни мисии далеч от дома. Като част от програмата Artemis, НАСА планира да установи устойчиви изследвания на и около Луната до края на десетилетието.
„Привилегията е да помогна на ръководството на екип, който проправя пътя към бъдещето на производството на космически култури.“, изтъква Дюфур. „Работих върху APH от самото начало и всяка нова реколта, която сме в състояние да отглеждаме, ми носи голяма радост, защото това, което ще научим от тях, ще помогне на НАСА да изпрати астронавти на Марс и да ги върне безопасно.“
