Незаконните риболовни практики в света подкопават продоволствената сигурност, сочи нов доклад на природозащитната организация WWF.
Документът, озаглавен „Морската храна: устойчивост, стабилност и сигурност“, разкрива, че ресурсите, които вече са значително засегнати от климатичната криза, стават още по-оскъдни в резултат от нерегламентираната човешка дейност.
Днес Европейският съюз планира възстановяването си от глобалната пандемия с Covid-19, която насочи вниманието към ключови недостатъци на риболовната индустрия.
Това е отлична възможност за справяне с нелегалния и нерегулиран улов, който излага на риск важни рибни запаси и застрашава поминъка на цели крайбрежни общности.
По данни на Световната организация по прехрана и земеделие (ФАО) всяка година в резултат от незаконна дейност са улавяни над 26 млн. тона риба, т.е. една на всеки шест риби, които консумираме, е хваната нелегално и понякога дори по начин, подкрепящ престъпни мрежи.
Това създава условия за развитието на нелоялна конкуренция, а също и заплашва здравето на океана и богатото му биоразнообразие.
Затова WWF призовава за промяна на Регламента за контрол над рибарството в посока насърчаване на проследяването на морските продукти по пътя им от океана дo чинията.
Наложително е създаването на ефективна възпираща система от мониторинг, контрол и санкции, която да отчита пълния размер на щетите.
„Въпреки правилата, незаконни морски продукти продължават да проникват на европейския пазар. ЕС и неговите търговски партньори все още не съумяват да вкарат риболовната дейност в устойчиви граници“, коментира д-р Антония Лерой, ръководител на направление „Океани“ в офиса на WWF за европейски политики.
ЕС е най-големият пазар на морска храна в света. Търговският му оборот се оценява на повече от 32 млн. евро годишно.
Според доклада обаче, държавите-членки не прилагат ефективно мерките за управление на риболова: проверките на корабите са нередовни, а санкциите, налагани при установени нарушения – слаби, което подхранва корупцията и организираната престъпност.
Пандемията с Covid-19 оказва силно негативно влияние върху риболовния сектор. Освен че лишава много рибари от единствения им източник на приходи, тя излага на риск здравето на екипажи, пристанищни работници, инспектори и наблюдатели.
Изчисленията сочат, че до средата на юли Европейският съюз вече е изконсумирал всичките рибни ресурси, които би могъл да улови в своите териториални води или да отгледа във ферми в рамките на една година и започва да разчита единствено на внос.
Междувременно учените от Междуправителствения панел за климатичните промени прогнозират, че рибните запаси в крайбрежните тропически води се очаква да намалеят с 40 % до 2050 година.
