Ръстът на икономиката в еврозоната ще се забави за трета поредна година заради политическата нестабилност и проблемите в търговските отношения.
Европейската централна банка се надява през 2020 г. ръстът в еврозоната да достигне 1,1 %. За сравнение: през 2019 г. той беше 1,2 %, през 2018 г.- 1,8 %, а през 2017 г. – 2,4 %, отбелязва БГНЕС.
По данни на ЕЦБ, инфлацията в еврозоната е спаднала рязко до 1,8 % през 2018 г., а през 2019 г. достигна 1,2 %. Прогнозите са за по-нататъшно намаляване на инфлацията и през тази година, което е по-ниско от целевия показател на ЕЦБ, доближаващ се до 2 %.
Бизнес активността в еврозоната е останала почти без промяна в края на миналата година, като съживяването в сектора на услугите само частично е компенсирало продължаващия спад в производството, сочи проучване, цитирано от Ройтерс.
Още един месец на вяла бизнес активност през декември дооформя най-лошото тримесечие на еврозоната от 2013 година. Данните сочат, че еврозоната ще има затруднения да постигне растеж над 0,1 на сто през последните три месеца на 2019 година.
Още по-песимистични са прогнозите на 34 икономисти, анкетирани от „Файненшъл таймс“ /ФТ/, според които темповете на ръста през тази година ще паднат под 1 %. Това е най-ниският показател за еврозоната през последните 7 години.
Темповете на ръст в еврозоната са много ниски. Това се дължи както на ниската производителност на труда, така и на песимистичните прогнози относно демографията.
Продължаващото забавяне на ръста в еврозоната може да принуди новия президент на ЕПЦ Кристин Лагард да разгледа въпроса за въвеждане на допълнително смекчаване на финансовата кредитна политика.
През септември ЕЦБ продължи да намалява процентните ставки. Банката възобнови програмата си за закупуване на облигации на стойност от 2,6 трилиона евро като реакция на появилите се признаци за забавяне на икономическия ръст и инфлацията.
По-голяма част от анкетираните от ФТ експерти очакват ЕЦБ да се въздържи от по-нататъшно отслабване на финансовата кредитна политика.
Германия едва ли ще отстъпи на натиска, който да я принуди да провежда политика на допълнително бюджетно стимулиране.
Най-голям риск за икономиката на еврозоната са търговските взаимоотношения между САЩ и Китай и Брекзит.
