В сравнение с нивата преди извънредното положение (базата е 1 март 2020 г.) се наблюдава поскъпване при всички наблюдавани стоки, като единствено при краставиците и доматите има спад.
Това показва прочуване на КНСБ, изготвено от Института за социални и синдикални изследвания, за динамиката на цените на 31 хранителни и нехранителни стоки в 26 областни центрове.
Цените през май показват леки колебания нагоре, но като цяло се задържат на същите нива, достигнати през април.
Изключения се наблюдават при плодовете и зеленчуците, като сезонният фактор остава основният двигател за поскъпване.
По-сериозно нарастване на цените се наблюдава при следните групи:
Плодове: в периода март – май кумулативният ръст на цените достига до 32,5% при ябълки; при лимони до 46,2%, портокали до 25%. Причината за нарастването е сезонния фактор, но този ускорен тренд не излиза извън обичайните параметри.
Зеленчуци: тенденциите са разнопосочни и се обуславят също от сезонния характер на продуктите. Спад на цените се отчита при доматите с 3,5% спрямо началото на март, както и при краставиците – с 15,2%. На другия полюс е джиндифилът с рекордния ръст от 100,7%, следван от ръста на цените на чесъна с 46,1%, на морковите с 27,7%.
При останалите хранителни стоки се наблюдават леки колебания нагоре. По-отчетливо е нарастването на цените на при захарта с 10,1%, на риба ”Скумрия” с 8,6%, на свинското месо с 5,3%.
При нехранителните стоки през май трендът се задържа на месечна база, но в сравнение с периода преди кризата нарастването е рекордно за антибактериалния гел с около 2,5 пъти, на белината с 3,5%, на мокрите кърпи – с 11,1%. Тези продукти в период на медицинска криза са с повишено потребление и цените им се задържат на високи нива, като антибактериалният гел достигна цени от 44 лв., при 18 лв. от началото на кризата.
Общият извод от проведеното през май проучване показва задържане на цените спрямо нивата на предходния месец, които при някои стоки достигнаха рекордно високи стойности.
През последните месеци сме свидетели на криза, при която доходите драстично намаляват и нарастват социалните неравенствата. Държавните политики са недостатъчни, за да се ограничи нарастването на безработицата, при това след 2-3 месеца е възможна втора вълна на безработица и още по-драстично спадане на доходите и на покупателната способност на населението.
При тези условия всяко увеличение на цените на стоки от първа необходимост, води до свиване на потребление и намаление на оборотите на търговските мрежи.
Следвайки тази корелация, нашите очаквания са за стабилизиране на цените, най-вече под въздействие на летния сезон и свитото потребление. Безспорно това зависи и от редица външни фактори, като продължителността на световната кризата, международните борсови цени, логистиката и т.н.
Най-голямото разходно перо е храната, която отнема средно 30% от семейния бюджет. В условия на намаляване на доходите тежестта на разходите за храна нарастват, при това осезаемо, ако е съпроводено с ръст на цените на стоки от първа необходимост. Това води до ограничаване на потреблението на домакинствата и до увеличаване риска от бедност и социално изключване.
