Започва много сериозно харчене на бюджета, използват се натрупаните резерви и правителството казва, че ще изхарчи наличното.
Но, ако кризата не свърши, след като се изхарчи наличното, какво се случва след това?, попита Димитър Чобанов от Института за икономика и политики към УНСС, коментирайки пред БНР новите антикризисни мерки на правителството.
Според Чобанов досега подходът на правителството беше доста предпазлив към кризата, тъй като тя е свързана с изключително голяма несигурност. Няма никаква яснота нито по здравните, нито по чисто икономическите аспекти, не сме наясно колко ще продължи кризата.
Ако правителството реши да вземе заеми след това, е възможно условията на финансовите пазари доста да са се влошили и финансовата ни стабилност да бъде поставена под сериозно съмнение, прогнозира финансистът.
Той твърди, че сега не е точният момент да се направят част от обявените от кабинета разходи.
Според Димитър Чобанов провалът на летния туристически сезон се дължи на непоследователните мерки на правителството във връзка с пандемията.
В началото имаше строги ограничения, които изглежда даваха резултат. После под натиск на различни „групи по интереси“ просто изведнъж се реши, че мерки не трябва да има.
Това доведе до рязко нарастване на броя на новозаразените, което пък отблъсна чуждестранните туристи. Липсва доверие, че правителството се е справило с тази криза.
Според Чобанов увеличението на заплатите в бюджетния сектор, което се оправдава с пандемията, всъщност няма нищо общо с болестта.
„На мерките трябва да се гледа по-общо, че по този начин се иска да се стимулира потреблението. Явно обаче потреблението в областта на бирата и виното е сериозен проблем. Но потреблението на такива напитки е най-често в заведенията, а когато няма посещаемост на заведенията и тогава фокусът на тази мярка не е намерен по най-добрия начин“, каза още финансистът.
Според него е трябвало да се пуснат добавки само към най-ниските пенсии, за хората, които са в най-голяма беда.
