Най-богатите 10% в световен мащаб – 52 милиона души със средни нетни активи от 240,000 евро – заедно притежават 84% от общите нетни финансови активи през 2019 г.
Сред тях, най-богатият 1% със средни нетни финансови активи от 1.2 милиона евро – държи почти 44%.
Това се казва в единадесетото издание на „Global Wealth Rеport“ на Allianz. Там се поставя под микроскоп състоянието на активите и дълговете на домакинствата в почти 60 държави, сред които и България.
Никога през последните десет години не сме отчитали такова голямо увеличение на благосъстоянието: брутните финансови активи в световен мащаб нарастнаха с 9.7% през 2019 г., като отбелязаха най-силния растеж от 2005 г. насам.
Това представяне е изумително предвид факта, че 2019 г. беше помрачена от социални вълнения, ескалиращи търговски конфликти и индустриална рецесия. Но докато централните банки обърнаха курса и започнаха широкообхватна облекчаваща парична политика, фондовите пазари се отделиха от основите си и скочиха с 25%, вдигайки финансовите активи: класът на активите на ценни книжа се увеличи с огромните 13.7% през 2019 г.; растежът през 21 век никога не е бил толкова бърз.
Темповете на растеж на другите два основни вида активи бяха по-ниски, но все пак впечатляващи: застраховането и пенсиите достигнаха плюс 8.1%, основно отразявайки нарастването на базовите активи, а банковите депозити се увеличиха с 6.4%.
В действителност, всички класове активи отбелязват ръст над средния за периода от голямата финансова криза (GFC). Още една особеност на 2019: през всички години на изследването, класацията, отразяваща регионалните нива на растеж се доминираше от т.нар. пазари в развитие (emerging markets).
Това обаче не е така през 2019 г. Регионите, които растат най-бързо са най-богатите – Северна Америка и Океания, където брутните финансови активи на домакинствата са нараснали с рекордните 11.9% във всеки регион.
В резултат, за трета поредна година, развиващите се пазари не успяват да изпреварят по ръст по-богатите и развити региони. Процесът на догонването е в застой.
Криза? Каква криза?
След удара на Covid-19, който вкара световната икономика в най-дълбоката рецесия от 100 години насам, централните банки и финансовите институции в целия свят извадиха безпрецедентни финансови “оръжия”, с които да защитят финансовите активи на домакинствата от последствията на кризата.
Изчисленията показват, че домакинствата успяват да възстановят загубите от първите три месеца на годината и дори бележат ръст от 1.5% в края на второ тримесечие, което се дължи на банкови депозити, щедри схеми за финансово подпомагане и предпазливи спестявания, които са нараснали с немалките 7.0%.
Много вероятно е финансовите активи на домакинствата да завършат годината на пандемията 2020 “на черно”, а не “на червено”.
“За момента, паричната политика спасява положението”, казва Людовик Сюбран, главен икономист на Allianz. “Но не бива да се залъгваме. Нулевите и отрицателните лихви са сладка отрова. Те подкопават акумулираното благосъстояние и засилват социалното неравенство, тъй като притежателите на активи могат да направят бързи печалби, само благодарение на обстоятелствата. Това не е устойчиво.
Да спасим деня не е същото като да спечелим бъдещето. За това повече от всякога имаме нужда от структурни реформи след Covid-19, които да положат основите на растеж, който включва всички.“
Обръщане на тенденциите
Пропастта между бедните и богатите държави по отношение на благосъстоянието отново се увеличава.
През 2000 г., нетните фискални активи на глава от населението са 87 пъти по-високи от средните при напредналите икономики в сравнение с развиващите се; до 2016 г. това съотношение беше паднало до 19. Оттогава то отново е нараснало, този път до 22 (2019).
Този обрат в догонването се простира и в други области: за първи път броят на членовете на глобалната средна класа е намалял драстично – от малко над 1 милиард души през 2018 до под 800 милиона през 2019. Поглеждайки към развитието от началото на хилядолетието, издигането на развиващите се пазари остава впечатляващо.
Отчитайки увеличението на населението, глобалната средна класа е нараснала с почти 50%, а по-високата с 30%, на фона на намаляването на класата под средната с 10%.
Въпреки този напредък, светът остава място, изпълнено с неравенство. Най-богатите 10% в световен мащаб – 52 милиона души в обхванатите държави със средни нетни финансови активи от 240,000 евро – заедно притежават грубо 84% от общите нетни финансови активи през 2019; сред тях, най-богатият 1% със средни нетни финансови активи от 1.2 милиона евро – държи почти 44%.
Развитието от началото на новото хилядолетие е впечатляващо: супер богатите се отдалечават все повече и повече от останалата част от обществото.
“Обезпокояващо е, че пропастта между богатите и бедните държави започна да се увеличава отново още преди Covid-19 да удари света”, коментира Патрисия Пелайо Ромеро, един от авторите на отчета. “Тъй като пандемията по-всяка вероятност ще увеличи още неравентството като забави глобализацията и наруши хода на образователните и здравните услуги, особено в страните с по-ниски приходи. Ако все повече и повече икономики се затварят, светът като цяло ще става по-беден.“
България: бавна и стабилна
Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 5.0% през 2019, много под нивото на средния за последните десет години ръст от 8.1%. Нарастването през миналата година се дължи основно на нарастването на активи като пари в обръщение и депозити, които са нараснали със 7.8%; ценните книжа, въпреки благоприятните международни финансови пазари, са нараснали само с 1.1%.
При застраховането растежът е с “драматичните” 17.3%. Портфолиото на българските домакинства е доминирано от ценни книжа, които държат 46% от всички активи, следват ги депозитите с 35% дял, след тях са застраховките и пенсиите с дял от 11%.
Задълженията отбелязаха над средния ръст през 2019 г. и нараснаха с 8.7% в сравнение с 3.1% среден дългосрочен растеж за 2009-2019 г. Съотношението на дълга (пасиви в % от БВП) обаче остана слабо на ниво от 30%.
Нетните финансови активи се увеличиха с 4.1%, изоставайки от дългосрочния растеж от 10.1%. С нетни финансови активи на глава от населението от 9 586 EUR, България направи една стъпка надолу в класацията на най-богатите страни и се нарежда на позиция 36 (финансови активи на глава от населението, виж таблицата за първите 20).
Въпреки, че тази стойност все още е значително под някои от западноевропейските й връстници, тя се е увеличила повече от два пъти през последните десет години. Covid-19 вероятно ще остави икономически белези в региона, но домакинствата бяха готови да посрещнат кризата.
