За последните 5 години българският износ се увеличил с 33.4%. Само за 2019 спрямо 2018 г. нарастването е с 0.6%, сочи анализ на БСК.
В сравнение с 2006 г. – последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%.
Световният внос е намалял с 4% за последната година, а кумулативният ръст за последните 5 г. е 14%. Това означава, че България продължава да печели позиции на световните пазари.
Нашият износ отбеляза нов рекорд през 2019 г. – 33.9 млрд. щ.д. и така страната ни вече е на 60-о място в света, през 2018 г. бяхме на 64-о място.
Непосредствено сме след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%).
В ЕС сме на 20-о място, преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. По-малки по население държави от ЕС преди нас са Словения – с износ от 46 млрд. щ.д., Финландия – със 73 млрд. щ.д., Словакия – с 91 млрд. щ.д., Дания – със 110 млрд. щ.д., Ирландия – със 170 млрд. щ.д.
Според данните на НСИ, ръстът в лева 2019/2018 е 4%. Разликата се дължи на промените във валутните курсове през годината.
С най-голям износ са стоките в областта на електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Тези 4 групи стоки формират 36% от износа ни.
От анализа са изключени доставките на стоки за отбраната, защото НСИ третира тази информация като конфиденциална.
По експертна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560 милиона щ.д.
За 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 мил. щ.д., а за 2017 – за1.2 млрд. щ.д.
Таблица 1: Средногодишен ръст за периода 2015-2019 на български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос (над 1 млрд. щ.д.)
| Стокова група (по глави от митническата тарифа) | Износ 2019 млн. щ.д. | Среден ръст на бълг. износ 2015-2019 | Среден ръст на свет. Внос 2015-2019 |
| Общ износ на България | 33 872 | 8% | 5% |
| 85 Електротехника и електроника | 3 693 | 12% | 5% |
| 27 Горива, ел. ток | 3 120 | 6% | 10% |
| 84 Машини и апарати | 2 784 | 10% | 5% |
| 74 Мед и продукти от мед | 2 412 | 7% | 5% |
| 10 Зърно | 1 535 | 10% | 3% |
| 99 Специфични доставки | 1 171 | 4% | 0% |
| 87 Автомобили, части; велосипеди | 1 145 | 14% | 4% |
| 30 Фармацевтични продукти | 1 127 | 8% | 7% |
| 39 Пластмасови изделия | 1 042 | 11% | 5% |
Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%.
Износът на машини и апарати бележи средногодишен ръст от 10%, докато световният внос расте с 5%.
Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици.
Традиционно, износът на енергоносители и медни продукти заемат водещи позиции, за 2019 г. – второ и четвърто място. За периода 2019/2018 г. износът на мед и медни продукти отбелязва сериозен спад с 20%.
Експортът на зърно заема пета позиция. С над 1 милиард щ.д. са продажбите навън на автомобилната индустрия и велосипедите, фармацията, пластмасовите изделия.
Суровините и енергоносителите формират 31-32% от износа.
Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2019 г. са средни и тежки нефтени масла – 1,263 млрд. щ.д., което е 21% ръст спрямо предишната година.
Страната ни е изнесла леки нефтени масла за 1,208 млрд. щ.д., което е ръст 11% за година, катодната мед – 1 млрд. щ.д., при спад с 20% в стойност и 15% в количество, пшеница – за 944 млн. щ.д., което е ръст от 11%, медикаменти – за 806 млн. щ.д. с 5% ръст.
Следва анодната мед с 794 млн. щ.д., спад 26% в стойност и 27% в количество, концентрати на благородни метали – 594 млн. щ.д. с 47% ръст, електроапаратура 524 млн. щ.д. и 19% ръст, царевица за 468 млн. щ.д. и ръст 77%, биодизел за 450 млн. щ.д. с нарастване от 20%. Тези 10 стоки формират 23,8% от износа.
Най-големи потребители на български средни и тежки нефтени масла са Турция. На леки нефтени масла – Тунис, където постигаме една от най-добрите експортни цени за този продукт – 618 $/тон, и Египет.
Катодната мед се търгува най-вече в Китай, там продаваме на една от най-високите цени – 6187 $/тон.
88% от концентратите на благородни метали изнасяме за Германия и 10% – за Канада. Пшеница – в Испания и Гърция при цена около 200$/тон.
Биодизел продаваме в Румъния за 896 $/т, а в Холандия – за 1038 $/т. Търгуваме електроенергия в 15 държави, но най-много за Словения и Чехия на цена 52-56 $/MWh.
Нито една от двете държави не отчита внос на електроенергия от България.
Измежду стоките с износ над 100 млн. щ.д. за 2019 г. най-голям кумулативен ръст за последните 5 години бележат: машини за обработка на информация 1114%, биодизел 869%, медицински инструменти и апарати 232%, електрически табла 162%, тръбопроводи от каучук 126%, царевица 124%, апарати за безжични мрежи 115%, концентрати на благородни метали 113%, медни пръти и профили 107%.
Износът на велосипеди със спомагателен двигател нараства 6 пъти от старта си през 2017 г.
С какво сме най-успешни?
България държи 22.2% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа. Временно консервираните череши имат 16% дял, месингът на плочи и ленти -15.9%, рапицата – 14.4%, концентратите на благородни метали – 13.5%, спирачните маркучи – 13.2%, прясното патешко месо – 12.6%, семената от кориандър – 12.2%.
Таблица 2: Мястото на България в световния износ на съответната стока
| Стока | 2017 | 2018 | 2019 | Млн. US$ |
| Тръбопроводи от каучук (спирачни маркучи) | 3 | 2 | 2 | 223 576 |
| Медни пръти и профили | – | 5 | 2 | 199 034 |
| Рапица | 3 | 3 | 2 | 142 251 |
| Амониев нитрат | – | 7 | 2 | 119 578 |
| Месинг на плочи и ленти | – | 3 | 2 | 45 488 |
| Череши, временно консервирани с SO2 | 2 | 3 | 2 | 16 662 |
| Маслодаен слънчоглед | 3 | 3 | 3 | 434 220 |
| Медна ламарина | 3 | 4 | 3 | 183 606 |
| Седалки и капаци за тоалетни чинии | 3 | 3 | 3 | 75 866 |
| Патешко месо, замразено | 3 | 4 | 3 | 42 829 |
| Череши, консервирани или приготвени | 2 | 3 | 3 | 28 229 |
| Патешко месо, прясно | 2 | 3 | 3 | 18 801 |
| Патешки дроб | 2 | 2 | 3 | 9 695 |
| Нерафинирана анодна мед | 3 | 3 | 4 | 794 308 |
| Руди и концентрати от благородни метали | 3 | 3 | 4 | 593 850 |
| Калцинирана сода | 4 | 4 | 4 | 231 037 |
| Видеоигри | – | 8 | 4 | 176 173 |
| Кюспе от слънчоглед | – | 5 | 4 | 113 492 |
Кои са нашите партньори?
През 2019 г. сме осъществили износ за 218 държави и територии. Най-важният пазар е Германия – 14,8% от целия износ, при това – с положителен търговски баланс от почти половин милиард щ.д.
Следват Румъния 8.7%, Италия 7.4% (за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс), Турция 7.2, Гърция 6.8, Франция, 3.8, Белгия 2.9, Китай 2.7, Испания 2.7, Холандия 2.5.
Тези 10 държави са пазар за 59.6% от износа ни. Най-голям положителен търговски баланс имаме с Гърция – 525 млн. щ.д..
Най-голям отрицателен баланс е с Русия – 3,146 млрд. щ.д. при общ търговски дефицит на България от 3,937 млрд. щ.д.
Преструктурирането на българския износ продължава, но не достатъчно бързо. Българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки, въпреки че продължава да се наблюдава липса на добри управленски умения и пазарен усет
Поради слабата диверсификация на някои продукти, могат да се очакват сътресения, в резултат на кризата, породена от COVID 19.
България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми.
Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат.
От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, са част от изводите в доклада.
