Броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на ДОО, от 11,9 млн. през 2011 г. нарастват до 17,8 млн. дни, или с 49 на сто повече през 2018 г.
Броят на дните, които са изплатени за сметка на работодателите се увеличават от 4 млн. (2011 г.) на 5,7 млн. (ръст 42 на сто). Работодателите плащат първите три дни на всеки болничен лист, независимо от неговата продължителност.
Това показва анализ на КНСБ по повод предложението за промяна на режима за изплащане на болничните.
За същия период средната продължителност на един болничен лист, който се изплаща от ДОО, т.е. от четвъртия ден нататък нараства от 8,18 дни (2011 г.) до 8,36 дни (2018 г.), т.е. с 0,18 дни.
Увеличава се и размерът на среднодневното парично обезщетение поради болест. От 21,58 лв. през 2011 г. този размер достига до 31,22 лв. през 2018 г. (или с 44,7 на сто за 8 г.).
Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични и изместването им към по-продължителни периоди (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината. Стойностите на този показател за 2011 г. са 384,36 лв., докато през 2018 г. те нарастват до 619,19 лв. (ръст с 61 на сто).
Посочените показатели формират общия годишен разход за парични обезщетения поради общо заболяване, който от 256,4 млн. лв. (2011 г.) достига до 556,6 млн. лв. (2018 г.) или увеличението е над 2,1 пъти.
Броят на издадените болнични листове с продължителност от 4 до 7 дни през 2018 г. е 766,9 хил. (37 на сто от общия брой) , изплатените дни с продължителност от 4 до 7 дни (от които първите три дни се плащат от работодателя, а от четвъртия ден – от ДОО) са 1 573,1 хил. дни (9 на сто от общо изплатените дни, а разходите – 53,9 млн. лв. (9,9% от общите парични обезщетения поради заболяване).
Посочените данни показват, че делът на болничните с продължителност до 7 дни е нисък на фона на общия брой болнични листове.
Увеличаващият се брой дни във временна неработоспособност, който натоварва работодателит, се дължи не на късите по срок болнични, а на тези с по-дълъг срок, смятат от КНСБ.
Най-голямо влияние върху общото нарастване на разходите за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с продължителност от 15 до 30 календарни дни. (58,5% от общото нарастване на болничните за 2014-2018 г.), следвани от тези с продължителност между 8 и 14 дни календарни дни вкл. (19,7 на сто).
Там е основната причина за увеличения брой изплатени дни поради общо заболяване – само през 2018 г. са изплатени 9 763,3 хил. дни за болничните продължителност от 15 до 30 дни, при 8 050,9 хил. дни през 2014 г., както и 3 191,6 хил. дни за болнични между 8-14 дни (2018 г.) спрямо 2 616,1 хил. дни (2014 г.). Относителният дял на посочените продължителни болнични листове през 2018 г. са съответно 54,9 и 17,9% от общо изплатените дни за този риск.
Броят на лицата, ползвали парични обезщетения за болест, от 782,4 хил. през 2014 г. е нарастнал до 899 хил. през 2018 г. (или с 14,9 на сто).
От тях около 430 хил. са ползвали болничен между 15-30 дни (47,8% от общия брой) и около 275 хил. – между 8 и 14 дни (30,6%).
