Все повече банки продават големи пакети просрочени кредити на колекторски фирми и за последните две години те поставиха рекорд като изкупиха над 3 млрд. лв. лоши заеми.
В същото време колекторските фирми не подлежат на никакъв контрол дори и от Комисията за защита на потребителите.
Да бъдат разширени правомощията на КЗП и да й бъде вменено да следи дейността на колекторските компании, настояват от Асоциацията за защита на потребителите. Аргументите са, че при сбиране на вземанията са използвани нелоялни практики, включващи манипулации, заплахи и подвеждане на длъжниците, които също са потребители.
Асоциацията настоява Комисията по правни въпроси към Народното събрание да създаде правила за мониторинг и контрол над фирмите за събиране на вземания чрез специален закон, регулиращ дейността им.
В момента фирмите за събиране на дългове са учредени, регистрирани и функционират според Търговския закон на България. Практиката показва, че обикновено при регистрация те се определят като финансови посредници.
Срещу такса тези фирми имат достъп до Централния кредитен регистър и съответно възможността да определят кредитния статут на дадено лице. Те боравят с огромен масив лични данни, което е допълнителна причина контролът над тях да бъде завишен.
През последните 5 години се наблюдава драстично увеличение на обхвата на дейността на тези компании. В момента събирането на битови сметки представлява малък процент от портфейла им със вземания.
Възходящ е трендът на продаване на необслужвани ипотечни кредити и фирмени вземания.
В България има специален закон регулиращ дейността на финансовите институции и такъв, който регулира дейността на частните съдебни изпълнители. Но никой не регулира колекторските компании и това трябва да се промени, настояват от Асоциацията за защита на потребителите.
