Скандалът с фондацията за набиране на дарения „Хелп карма“ показа пробойни в законодателството ни и нуждата от по-ефективен институционален контрол, без той да пречи на самата дейност.
Освен моралните измерения и злоупотребата с общественото доверие, скандалът доказа и други порочни практики, които досега бяха в графа „обществена тайна“, твърдят от Асоциацията за защита на потребителите.
Става въпрос за тясната връзка между фирмите за събиране на дългове и компании, отпускащи бързи кредити. Случаят с председателя на фондация „Хелп карма“ Константин Кръстев показва нагледно практика на ръба на закона: едни и същи лица отпускат заеми, после ги препродават на свои компании, които ги събират. Същевременно по закон никой няма право сам да събира свои вземания. Единственият правов ред е през съдебна процедура.
Участието на Кръстев в собствеността и управлението на дружества за кредитиране и такива за събиране в момента е позволено от търговския закон, защото се възприема като сходна дейност. Време е този пропуск да бъде преосмислен.
От Асоциацията за защита на потребителите настояват законодателната власт да предприеме действия, с които да се забрани на лица, участващи във фирми за отпускане на кредити, да притежават и фирми за събиране на дългове.
Колекторите продължават да работят в отсъствието на специален закон, регламентиращ дейността им, каквато е практиката в повечето европейски държави. За пет години от бизнес с обороти от близо 500 млн. лв., днес това е бранш, който оперира с няколко милиарда, твърдят от неправителствената организация.
