fbpx

Промените в Закона за БНБ водят до тежки проблеми, прогнозира проф. Христина Вучева

Призовавам нашия министър-председател, в битността си на партиен водач на ГЕРБ, да помогне на вносителите да оттеглят това предложение за промяна на чл.29 от Закона за БНБ.“

Това пише в анализ за БГНЕС проф. д-р Христина Вучева по повод внесения проектозакон от председателя на Бюджетната комисия Менда Стоянова.

Според професора по финанси предложената нова ал. 3 на чл.29 от Закона за БНБ, ще създаде много по-тежки проблеми, отколкото тези, които в момента имаме от лошата редакция на ал.3 на чл. 30 от Закона за хазарта.

Проф. Вучева отбелязва, че „Не съществува никаква потребност – правна или административна, която да изисква предложеният текст от група народни представители на ГЕРБ да се включва в националното законодателство, особено, пък, като трета алинея на чл.29 от Закона за БНБ.

Цитираните в предложения текст два документа на ЕЦБ и на централните банки на държавите извън еврозоната, са задължителни за работата на банките и без да са включени в закон. Както е известно документите от такъв вид са многобройни и могат да се видят и на страницата на нашата централна банка.“

Бившият финансов министър Христина Вучева обяснява още, че „документите, които се споменават в проекта на г-жа Менда Стоянова, по съдържание се отнасят за кандидати за паричния механизъм с плаващи валутни курсове, каквито са били първите 11 страни, образували валутния съюз, както и по-късно останалите, които са се присъединили, включително и Словакия през 2009 г. „

Тези документи са валидни за включването в парично-валутния съюз както някои наричат еврозоната, а не за присъединяване към т.н. чакалня. Може би и за това се твърди, че предложеният текст е приет от ЕЦБ.

„Тук ще си позволя да цитирам един много известен немски социолог – Улрих Бек. В книгата си „Германска Европа” той споменава, че в Брюксел, а и в Германия, често се бърка валутният механизъм с валутния съюз – еврозоната. Нещо подобно е станало и при нашето съгласуване между бюджетната комисия и ЕЦБ.“, допълва проф. Вучева.

Тя припомня, че през годините от 2008 и следващите, е имала възможност да обяснява, че страните с фиксиран курс на валута могат да се включат в ERM 2 без да е необходимо да преминават към плаващ курс. Това е решено в специална резолюция на ЕЦБ през 2000 г.

Там е посочено, че се изисква страните с фиксиран курс, в писмото за присъединяване към ERM 2 да посочат курса, който са фиксирали към еврото и да декларират, че няма да има девалвации в периода на престояване в чакалнята.

Така са постъпили балтийските страни. Те обаче за разлика от нас са влезли в чакалнята веднага с подписване на договора за членство и административната процедура е била изпълнена с писмата за фиксирания курс.

Едва при приемането им в еврозоната са налице споразумения с ЕЦБ, в които се цитира и Споразумението от 16 март 2006 г., включено и в текста на Менда Стоянова.

„Нека първо да се уточни, че сме изпълнили т.н. план за действие за включване в чакалнята. След това, че имаме съгласие на ЕЦБ за приемане в банковия съюз по реда за страни, които не са членки на еврозоната и след това да се отправи писмо от правителството, както е редът, за присъединяване към валутния механизъм /ERM 2/, като в него да се запише фиксираният курс 1.95583, който обещаваме да поддържаме през престоя си в чакалнята. Едва след всичко това, ако има нещо за уточняване в законодателството – нека да се обсъди“, обобщава проф. Христина Вучева.

В неделя вечерта от Българска народна банка разпространиха официално изявление в подкрепа на внесените промени:

На 23 януари 2020 г. председателят на Бюджетната комисия г-жа Менда Стоянова е внесла за разглеждане проект за допълнение на чл. 29 от ЗБНБ. Българската народна банка и Министерството на финансите подкрепят внесения проект. Законопроектът се подкрепя и от ЕЦБ.
Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към валутно-обменния механизъм.
Законопроектът не поставя под въпрос действащия режим на фиксиран валутен курс. Както многократно е подчертавано от правителството и БНБ, този режим ще бъде запазен до присъединяване на страната към еврозоната и приемането на еврото.

Припомняме, става дума за текст, внесен от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ), който е допълнение на чл. 29 от ЗБНБ, отнасящ се за фиксирания валутен курс на лева спрямо германската марка, а след това и на еврото.

Сайтът на българското списание „Икономист“ откри поправката, внесена от Стоянова и нейни колеги от ГЕРБ между първото и второто четене на друг закон чрез преходни и заключителни разпоредби. Изданието видя в това „теоретичен риск за валутния курс“, коментира „Дневник“.

Безпокойство предизвика предложението в закона да се запише, че от датата на влизане на България в чакалнята на еврозоната, което се очаква в края на април, официалният курс на лева към еврото трябва да е равен на курса, договорен по съответните резолюции между ЕЦБ и държавите от еврозоната плюс Дания, тоест теоретично да се даде възможност за натиск за обезценка на националната валута.

Юристи пък коментират, че внесена по този начин, поправката вместо изискваните от Конституцията две гласувания ще мине само на едно.

Това е така, тъй като текстът е предложен между първо и второ четене на друг закон, а именно на Закона за изменение и допълнение на Валутния закон, при което процедурата предвижда гласуването да е наред с целия проектозакон на второ гласуване, което обаче за тази поправка ще е първо гласуване, пише „Дневник“.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"