fbpx

Само 7% от жилищната площ е според нормите за енергийна ефективност

Само 7%  от жилищната площ в страната отговаря на изискванията за енергийна ефективност. Това показва доклад, изготвен от „Българо-австрийска консултантска компания“ АД по поръчка на МРРБ.

703 978 обитавани жилищни сгради трябва да бъдат обект на мерки за подобряване на енергийната ефективност през следващите години.

Всички жилищни сгради са 1 365 898, но за около 25% от тях провеждането на подобни мерки не е целесъобразно, защото са от кирпич, камък, дърво или са амортизирани.

Нужда от саниране имат 645 756 еднофамилни къщи, 54 533 блока, 3200 сгради от семеен тип и 500 общежития. Общата разгърната площ е 184 290 428 кв. м.

Препоръката е до 2030 г. политиката за подобряване на енергийната ефективност да бъде приложена към всички групи жилища.

Сградите с лоши енергийни характеристики (класове Е, F и G) са 91% от необновените, като тези, при които разходът на енергия е най-висок, са 18%. От тях би трябвало да дойдат най-големите икономии на енергия, но практиката от досегашните програми показва, че съществуват редица пречки дори и при 100% безвъзмездно финансиране.

Голям е потенциалът при еднофамилните къщи – 42% от обновената площ до 2030 г. трябва да дойде именно от тях.

За останалите сгради трябва да се разработят мерки за подобряване на  енергийната ефективност.

Препоръчва се създаване на „ветрило“ от програми – за саниране на блокове и на къщи, за подобряване на конструктивната устойчивост преди въвеждането на мерки за енергийна ефективност, за въвеждане на единични мерки за енергийна ефективност, там където е невъзможно дълбоко обновяване.

Анализите показват, че съществуват редица пречки за обновяване на жилищния фонд в България. На първо място 97,6% от жилищата са частна собственост, а 60% от населението живее в многофамилни сгради, в които решенията за обновяването им зависят от всички собственици. Сериозна бариера е и различното финансово състояние на хората.

Понятието „беден собственик“ е добре познато във всички страни от бившия социалистически лагер, но у нас е най-остро изразено. 

Препоръката на авторите на доклада е да се работи в 3 направления:

–           безвъзмездна финансова помощ;

–           улеснен достъп до кредитен ресурс от търговските банки чрез създаване на финансови инструменти за споделяне на риска;

–           предоставяне на допълнителна целева помощ за осигуряване участието на собствениците с ниски доходи. 

Предлага се диференциране на безвъзмездната финансова помощ – за регион с ниски, средни и високи доходи на населението. Друга идея е създаването на общински фондове в подкрепа на жилищната политика и обновяването.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"