Отхвърлените промени на Пакета мобилност ще доведе до загуба на доход между 9% и 18% за транспортния сектор на периферните държави членки. Това отговаря на 1-2% спад в БВП, сочи информация на Министерство на транспорта.
България, както и групата единомислещи държави членки, ще продължи да ползва всички институционални механизми за защита на българския транспортен сектор. В срок до два месеца от публикуването на законодателния акт в Официален вестник на ЕС ще внесе искане за анулиране на част от разпоредбите на Пакет мобилност.
България подготвя дело пред Съда на ЕС срещу Пакета “Мобилност”, обяви транспортният министър Росен Желязков.
Първоначално замислен като законодателство, което цели да постигане баланс между подобрените условия на труд и социалните условия за водачите в международния транспорт и свободата на превозвачите да предоставят трансгранични услуги в рамките на Единния вътрешен пазар, окончателно приетият Пакет мобилност се отдалечава съществено от заложените цели.
Въпреки многократно представяните аргументи от девет единомислещи държави членки (България, Румъния, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Малта, Кипър, Естония) Европейският парламент и Съветът на ЕС взеха решението да ограничат достъпа до Единния вътрешен пазар за периферните държави членки.
Консолидираното мнозинство в Европейския парламент за отхвърляне на предложените изменения е доказателство, че в тази мащабна реформа на транспортния сектор, за пореден път идеята за правилно функциониране на Единия вътрешен пазар и правната сигурност не са били сред съществените елементи, взети под внимание.
Практическата недалновидност и неприложимост на част от разпоредбите, техният непропорционален и дискриминационен характер, както и настоящата пандемична ситуация с COVID -19 не бяха счетени за съществени елементи в този преговорен процес.
Европейският парламент потвърди позицията на първо четене на Съвета като прие правилата относно връщането на превозното средство в държавата по установяване на всеки 8 седмици, връщането на водача по местоживеене или в експлоатационния център на всеки 4 седмици, забраната за ползване на седмичната почивка на борда на превозното средство, прилагане на Директивата на командироване за транспортни операции, които нямат връзка с държавата по установяване, както и задължителен период от 4 дни на почивка между два каботажни цикъла.
Правилата за командироването ще се прилагат 18 месеца след влизането в сила на правния акт. Правилата за времето за почивка, което включва прибирането на водача, ще се прилагат 20 дни след публикуването на акта.
Правилата относно връщането на камионите ще влязат в сила от началото на 2022 г. Тахографите на превозните средства ще се използват за регистрация на преминаването на граници с цел борба с измамите. Срокът за оборудване на тежкотоварните превозни средства с ново поколение интелигенти тахографи е краят на 2023 г., за преоборудването – 2024 – 2025 г.
Въпреки мащабността на приетата реформа за сектора, Съветът на ЕС и Европейският парламент не пожелаха да подготвят всеобхватна детайлна оценка на въздействие за част от спорните разпоредби, да осигурят практическата им приложимост, както и да постигнат необходимата яснота и правна сигурност за всяко европейско законодателство.
Множество текстове предстоят да бъдат обект на разнородни интерпретации като свободата на право на избор на водача относно мястото за ползване на почивката си и така необходимото спазване на основни свободи в ЕС като свободно движение на хора.
Връщането на превозното средство в държавата по установяване на всеки 8 седмици ще доведе по увеличаване на броя празни курсове и неоправдано увеличаване на вредните емисии, което е в разрез със заложените цели в Зелената сделка.
Направеното проучване от KPMG сочи, че задължителното връщане на камиона ще доведе до увеличаване на вредните емисии само от българския автомобилен парк с 0,8%, дневният трафик по границите ще се увеличи двойно.
Съзаконодателите не взеха под внимание и доклада на Европейската комисия относно липсата на около 320 000 охраняеми паркоместа по трансевропейската транспортна мрежа.
В настоящата пандемия COVID-19 международният транспортен сектор за превоз на товари доказа, че е гръбнакът на Единния вътрешен пазар, а българските транспортни превозвачи днешните герои.
